Прах [bg]

Водим този разговор близо до ченгето с лазерните карти в антрето, на чийто под са отворени черни куфари. Жълт кабел е включен в контакта на стената. Офицерът чака търпеливо със скенера. Той не се обръща към нас. Не иска да изглежда, че ни подслушва.

— В другата стая има килер с всички компоненти за съраунд звук, сървър и безжични мрежи, телефонната и охранителната им система — съобщава ни Марино, като отива до куфарчето ми за местопрестъпления и го взима.

— Сървърът — повтаря Луси с погледа на змия, която се готви да нападне. — Сървърът на „Дабъл Ес“. Е, това вече е нещо.

Тя отива до бюрата край стената, бута един от столовете с крак и вдига телефона.

— Но трябва да знаеш къде е записващото устройство — казва Марино, като ми подава куфара. — Повечето хора не биха си помислили за него, освен ако не са наясно с охранителните камери.

— Не е толкова сложно, а и може да е бил човек, който е идвал тук преди. Трябва да отнесем сървъра в лабораторията ми — казва Луси, като поглежда дисплея на телефона и натиска бутон. — Конкордската полиция може да се разпише за него, а аз ще го отнеса.

Тя минава покрай всяко бюро и проверява телефоните. Връща се до първия и отново вдига слушалката.

— Може да искаш да си запишеш това — обръща се към Марино. — Никой не се е обаждал от тези телефони от миналия петък, сякаш никой не е работил в предния офис. С изключение на този — сочи първия и му дава номера. — „Ламбант и съдружници“ — прочита изписаното на екрана.

— Какво? — възкликва Марино и се приближава до нея. — Е, това е изненада. Значи съм прав. Хейли Суонсън е бил тук и е звънял в службата си.

— Някой е звънял — поправя го Луси. — Някой е звъннал на този номер в девет и петдесет и шест тази сутрин и е говорил двайсет и седем минути. Ако човекът, бягащ през парка, е бил забелязан около единайсет, тогава говорещият вероятно е затворил по времето, когато са станали убийствата.

— Знаем кой е. Типът в анцуга с образа на Мерилин Монро. А сега знаем, че е бил тук и е говорил по телефона — решава Марино. — Хейли Суонсън. „Ламбант и съдружници“ е фирмата за връзки с обществеността, където работи приятелчето на Гейл Шиптън от неизяснен пол.

— Човек може да си помисли, че са обсъждали рекламата на „Дабъл Ес“ — намесвам се. — Може би Суонсън е човекът, когото Ломбарди е взел от гарата тази сутрин.

— Точно така — съгласява се Марино.

— Предполагам, че поне знаем как Гейл се е запознала с него. И двамата са били гъсти с „Дабъл Ес“ — промърморва Луси равнодушно. — Потвърдихте ли с кого е била в бар „Сай“ снощи?

— Говорела с човек, който не бил редовен посетител. Може да е бил Суонсън. Има логика, след като той е съобщил за изчезването й. Заведението било претъпкано и Гейл стояла до бара заедно с много други хора. Така поне казаха свидетелите.