Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 163
Перейти на страницу:

Дървото удържа. Старата врата, която мразеше заради издуването ѝ и залепването за рамката в летните жеги, се оказа достатъчно солидна да възпре ударите. Дори ключалката и излъсканата желязна брава не се предадоха. Стоящият отвън притихна. Може пък натрапникът да се бе махнал?

Нийва погледна локвата Христови сълзи на пода. Когато и силата на Иисус те провали, разбираш, че късметът ти наистина се е издънил ужасно.

Да дочака деня. Само това можеше да направи.

— Нийва?

Кийни, момчето на Лус, стоеше зад нея по долнище на анцуг и с тениска. Със скорост, каквато не вярваше, че притежава, Нийва затисна с ръка устата на детето и го издърпа в ъгъла. Долепи гръб в стената и пристисна малкия в прегръдката си.

Чуло ли беше съществото зад вратата гласа на сина си?

Нийва се заслуша. Момчето в ръцете ѝ се размърда и понечи да проговори.

— Шшт, дете.

И тогава го чу. Чу отново проклетото скърцане. Сграбчи детето още по-силно и се наведе наляво, като рискува да надзърне иззад ъгъла.

Капакът на пощенския процеп бе надигнат от кален пръст. Нийва рязко се скри зад ъгъла, но не преди да зърне две надничащи вътре нажежени червени очи.

След късната служебна вечеря с хората от BMG в ресторанта на Чоу, Руди Уейн, мениджърът на Габриел Боливар, взе такси от Хъдсън стрийт и пое към дома на клиента си. Не бе успял да се свърже с Гейб по телефона, обаче след оная история с Полет 753 и папарашката му снимка в инвалидната количка, бяха плъзнали доста слухове за здравословното му състояние. Руди трябваше да се увери лично. Когато се появи пред имението на Вестри стрийт, папараци наоколо нямаше. Мотаеха се само няколко надрусани гот фена, които седяха на тротоара и пушеха.

Когато Руди се заизкачва по стъпалата на входа, те се надигнаха и го загледаха с очакване.

— Какво става? — запита ги той.

— Чухме, че пускал хора вътре.

Руди погледна нагоре, но нито в къщите-близнаци, нито в ателието му имаше светлина.

— Купонът е свършил, изглежда.

— Не е купон — отговори му дебело хлапе с пиърсинг върху бузата, от който висяха цветни ластици. — Той и папараците ги пусна.

Руди сви рамене, набра пинкода, влезе и затвори вратата зад себе си. Гейб поне се чувстваше по-добре. Мина между черните мраморни пантери и влезе в тъмното фоайе. Всички строителни светлини бяха загасени, а ключовете за осветлението все още не бяха свързани. Руди помисли малко, след което извади своя „Блекбъри“ и включи дисплея му. Развъртя синкавата светлина и до стълбището, в краката на ангела с разперените криле, видя купчина видеокамери и дигитални фотоапарати последен модел. Оръжията на папараците. Бяха захвърлени като обувки около басейн.

— Ехо?

Гласът му глухо отекна нагоре през недовършените етажи. Руди се заизкачва по витото мраморно стълбище, воден от петното синкава електронна светлина от смартфона си. Трябваше да мотивира Гейб за шоуто му в Роузленд следващата седмица. Имаше и няколко дати из САЩ за Хелоуин, за които трябваше да се подготви.

Стигна до горния етаж, където беше спалнята на Боливар. Всички светлини бяха загасени.

— Ей, Гейб? Аз съм, човече. Само да не ме забъркаш в нещо.

Беше прекалено тихо. Руди влезе в главната спалня, освети я със синкавата светлина на телефона си и видя разбърканите чаршафи на леглото. От махмурлията Гейб нямаше и следа. Сигурно пак се влачеше някъде навън в нощта. Тук обаче го нямаше.

Отби се в голямата баня, за да пусне една вода. Видя на рафта отвореното шише с викодин и кристална чаша за коктейли, която миришеше на силен алкохол. Руди помисли за миг, подкрепи се с две таблетки, изплакна чашата на мивката и отми хаповете с глътка чешмяна вода.

Докато връщаше чашата на рафта, усети движение зад себе си. Обърна се рязко. Видя как Гейб изниква от мрака и влиза в банята. Огледалните стени от двете му страни го умножиха стократно.

— Господи, Гейб, изкара ми акъла! — Топлата му усмивка угасна, щом Гейб застана на прага и впи погледа си в него. Синкавата светлина на телефона беше коса и смътна, но кожата на Гейб изглеждаше тъмна, а очите му — обагрени с червено. Беше облечен в тънък черен халат без риза отдолу. Ръцете му висяха изпънати и не поздрави мениджъра си нито с дума, нито с жест. — Какво става, човече? — Дланите и гърдите му бяха зацапани. — Да не си прекарал нощта в сандък с въглища?

Гейб просто се стоеше на прага, а огледалата го умножаваха до безкрайност.

— Ужасно вониш, човече — заговори Руди, вдигнал ръка пред носа си. — В какво си се забъркал, по дяволите? — Усети странна топлина, лъхаща от Гейб. Насочи телефона си в лицето му. Очите изобщо не реагираха на светлината. — Много дълго не си махал грима си, пич.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)