Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
После програмата продължи с реклама на „надвиващ стареенето“ крем, предназначен „да ви помогне да живеете по-дълго и по-добре“.
След това болният по рождение магнат изключи звука, тъй че освен тихото бръмчене на диализната машина, единственият шум, който остана, бе тананикането зад алчната му усмивка.
На друг екран показваха графика на срива на финансовите пазари, докато доларът продължаваше да пада. Самият Палмър движеше пазарите, като изтегляше твърдо ценните си книжа и влагаше активите си в метали: кюлчета злато, сребро, паладий и платина.
Коментаторът по-натам изказа предположението, че отскорошната рецесия предлагала възможност за фючърсни сделки. Палмър категорично не беше съгласен с него. Той съкращаваше всякакво бъдеще. Освен своето.
Г-н Фицуилям прехвърли телефонно повикване на телефона на креслото му. Оказа се отзивчив сътрудник на Федералното бюро за разследване. Обаждаше се, за да го уведоми, че епидемиологът от проект „Канарче“, д-р Ефраим Гудуедър, е избягал.
— Избягал? Как е възможно това?
— Имаше един възрастен господин с него, който явно се оказа по-пъргав, отколкото изглеждаше. Носеше дълга сребърна сабя.
Палмър замълча, за да вдиша дълбоко. После бавно се усмихна.
Срещу него се съюзяваха сили. Толкова по-добре. Нека да се съберат. Щеше по-лесно да ги разчисти всички наведнъж.
— Сър? — каза обадилият се.
— О. Нищо — отвърна Палмър. — Просто си помислих за един стар приятел.
Еф и Нора стояха със Сетракян зад заключената врата на заложната му къща. Двамата епидемиолози все още бяха потресени.
— Казах им името ви — промълви Еф, загледан през прозореца.
— Сградата е на името на покойната ми жена. Засега би трябвало да сме в безопасност.
Сетракян бързаше да слязат в подземната му оръжейна, но двамата лекари все още бяха уплашени.
— Те идват след нас — каза Еф.
— Разчистват пътя на заразата — отвърна Сетракян. — Напастта ще плъзне по-бързо сред спокойно общество, отколкото при вдигнато в тревога.
— Кои са те? — запита Нора.
— Същите, които имаха нужното влияние, за да се натовари ковчег на трансатлантически полет в тези терористични времена — отвърна Сетракян.
— Скалъпват ни обвинение — заговори Еф, докато крачеше нервно из стаята. — Пращат двама да откраднат останките на Редфърн… двама, които приличат на нас?
— Както казахте, вие сте главната власт, упълномощена да вдигне обща тревога за епидемичен контрол. Бъдете благодарни, че само се опитаха да ви дискредитират.
— Ако ЦКБ не стои зад нас, ние нямаме никаква власт.
— Трябва да продължим сами. В същността си и това е контролиране на заболяването.
Нора го погледна.
— Искате да кажете… Да продължим с убийствата?
— Вие какво бихте предпочели? Да станете като онова… или някой да ви спаси?
— Все пак е вежлив евфемизъм за убийство — натърти Еф. — И по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Колко глави трябва да отрежем? Тук сме само трима.
— Има и други средства, освен прерязването на гръбначния стълб. Слънчевата светлина например. Нашият най-могъщ съюзник.
Телефонът на Еф завибрира в джоба му. Извади го разтревожен и погледна дисплея.
Търсене от Атланта. Главната квартира на ЦКБ.
— Пит О’Конъл — уведоми той Нора и прие обаждането.
Нора се обърна към Сетракян.
— И къде са всички те сега, през деня?
— Под земята. В мазетата и каналите. В тъмните недра на сградите, в поддържащите помещения, в отоплителните и охладителните системи. В стените понякога. Но обикновено се крият в пръстта. Точно там предпочитат да си правят леговищата.