Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Жилото на момчето се удебели, докато се хранеше и бялото на втренчените в жертвата му очи се обагри във виненочервено. Извиваше методично кривите си костеливи пръсти през косата на Марк. Стягаше хватката над плячката си…
Останалите нахлуха през вратата. Нахвърлиха се над улова и заразкъсваха дрехите му. Докато жилата им пронизваха плътта му, Марк усети как тялото му се променя. Не се отпускаше, свиваше се. Вакуумно сплескване, подобно на изсмукана до дъното кутия със сок.
В същото време го съкруши воня, която нахлу в носа и очите му като облак амоняк. Усети как нещо измокря гърдите му. Топла течност, подобно на току-що сварена супа. Ръцете му, стиснали тялото на малкия демон, внезапно потънаха в гореща влага. Момчето се беше изпуснало. Дефекираше върху Марк, докато се хранеше… въпреки че екскрементите изглеждаха повече химични, отколкото човешки.
Проклета болка. Цялото му тяло, върховете на пръстите му, гърдите му, мозъкът му. Натискът върху шията му секна и Марк увисна като ярка бяла звезда от изгарящо страдание.
Нийва открехна съвсем леко вратата, за да се увери, че децата най-после са заспали. Кийни и Одри Лус лежаха в спални чували на пода до леглото на внучка ѝ Нарушта. През повечето време децата на Лус се чувстваха добре. Все пак Нийва беше единствената им бавачка още откак Кийни бе на четири месеца… Но тая вечер и двете се разплакаха. Липсваха им креватчетата. Искаха да разберат кога най-после ще може да се приберат у дома, кога ще ги върне Нийва. Себастиен, дъщеря ѝ, непрекъснато питаше колко още ще чакат, докато полицията дойде и потропа на вратата им. Но не идването на полицията тревожеше Нийва.
Себастиен беше родена в Америка, изучена в Америка, щампосана с американска арогантност. Нийва водеше дъщеря си до Хаити веднъж в годината, но това не беше родния ѝ дом. Отхвърляше старата родина на майка си и остарелите ѝ обичаи. Отхвърляше старото знание, защото новото бе толкова бляскаво и чисто. Но това, че Себастиен изкарваше майка си суеверна глупачка, бе повече, отколкото Нийва можеше да понесе. Особено откакто бе изложила на риск собственото си семейство, като на своя глава спаси тези две разглезени, но все още поддаващи се на оправия деца.
Въпреки че бе възпитана като римокатоличка, дядо ѝ по майчина линия беше вуду-шаман и селски бокор. Тоест нещо като хунган или свещеник. Някои им викаха вещери, защото правеха магии и от двата вида — и бели, и черни. Макар да бе твърдял, че носи голям аш (сиреч обладаваше голяма духовна сила) и често да се кичеше с лековити зомби-астрали, тоест с духове, затворени в амулети от неодушевени предмети, никога не бе пристъпвал към най-черното изкуство. Не бе съживявал мъртвец, не бе вдигал зомби от мъртво тяло с отпътувала душа. Никога не беше правил такива неща, защото казваше, че твърде много уважава тъмната страна. Обясняваше, че прекрачването на тая адска линия е пряко предизвикателство към лоа — духовете на вудуто. Те пък бяха нещо като светците или ангелите и действаха като посредници между човека и безразличния му Създател. Обаче бе участвал в ритуали, един вид провинциален екзорсизъм, в които поправяше злините, сторени от безразсъдни хунган, а тя го беше придружавала. И беше виждала лицата на неумрелите.
Когато през онази първа нощ Джоан се затвори в луксозно обзаведената си спалня, дето беше хубава като хотелските стаи в Манхатън, които Нийва беше чистила след пристигането си в Америка, а стоновете ѝ най-сетне секнаха, бавачката надникна, за да я провери. Очите на Джоан изглеждаха мъртви и отнесени, сърцето ѝ биеше бясно, чаршафите бяха подгизнали и вмирисани на пот. Възглавницата ѝ беше оцапана с белезникава изкашляна кръв. Нийва се беше грижила за болни и умиращи и още щом видя Джоан Лус разбра, че работодателката ѝ я поглъща не просто болест, а зло. Точно тогава взе децата и избяга.
Нийва отново отиде да провери прозорците. Живееха на първия етаж на трифамилна къща и можеха да гледат улицата и съседските домове само през предпазните железни решетки. От крадци пазеха добре, но Нийва не беше сигурна дали ще могат да ги опазят и от друго. Онзи следобед беше обиколила цялата къща отвън. Опита решетките и ѝ се сториха здрави. Като допълнителна предпазна мярка (без знанието на Себастиен, за да си спести лекцията по пожарна безопасност), тя закова рамките за первазите и прегради прозореца на децата с шкаф за книги, подобно на импровизирана барикада. Освен това (благоразумно не каза на никого), натърка с чесън всяка желязна решетка. Беше донесла от църквата и четвърт бутилка светена вода, осветена от енорийския свещеник, макар да помнеше добре колко безполезно се бе оказало разпятието ѝ в мазето на семейство Лус.