Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
— Има ли някой вкъщи?
Готов беше да се обзаложи, че Джоан и Роджър ги нямаше, но искаше да поговори поне с икономката им. Жената едва ли щеше да разтръби наоколо как Блесидж не знаят къде са им децата или как Марк Блесидж не може да намери впиянчената си жена. А ако се окажеше, че греши и Джоан всъщност си е вкъщи, е, тогава щеше да я попита небрежно за семейството си все едно, че носи тенис ракета на рамо. „Толкова палави са децата, как да им хванеш дирите?“ А пък ако му подхвърлеха коментар за разпасаното му домочадие, щеше да ги подкачи за ордата боси диваци, които Лус явно бяха прекарали през кухнята си.
— Аз съм Марк Блесидж, съседа ви отсреща. Има ли някой вкъщи?
Не бе стъпвал в дома им от май, когато беше рожденият ден на сина им. Лус бяха купили на хлапето си един от ония електрически състезателни автомобили за деца, но тъй като подаръкът пристигна без очакваното окачване за ремарке, тема, на която малкият явно беше вманиачен, диването подкара колата направо в масата с тортата, точно след като наетият помощник в клоунски костюм беше напълнил чашите със сок.
— Е — беше казал Роджър, — поне е наясно с нещата, които харесва.
Последва принуден смях и чашите отново бяха напълнени със сок.
Марк се шмугна през люлеещата се врата в дневната, където предните прозорци му разкриха добър изглед към собствения му дом. Тъй като не му се удаваше често да го гледа оттук, отдели няколко мига да му се полюбува. Адски хубава къща. Макар че тъпият мексиканец пак беше подрязал плетовете накриво.
От стъпалата на мазето се чуха стъпки. Много стъпки, не само от един човек.
— Ей? — подвикна той, зачуден за онази боса орда. Притесни се, че се бе разположил твърде свойски в дома на съседите си. — Ей, здрасти. Марк Блесидж, съседът отсреща съм. — Не му отвърна никакъв глас. — Извинявам се, че нахлух така, но се чудех…
Дръпна люлеещата се врата и се спря. Поне десет човека стояха и го гледаха. Сред тях имаше две деца, които пристъпиха иззад кухненския тезгях, но нито едно не беше негово. Марк разпозна по лице няколко души. Съседи от Бронксвил. Хора, които виждаше в Старбъкс или ги срещаше във влака, а понякога ги засичаше в клуба. Една от тях, Карол, беше майка на приятел на Маркъс. Друг беше просто пощенски куриер, облечен в задължителната кафява униформа. Доста пъстра колекция за такова събиране. Между тях обаче нямаше никой от семейство Лус, нито пък от Блесидж.
— Съжалявам. Да не прекъсвам…?
Едва сега започна да ги вижда истински. Видя лицата и очите им, докато се взираха мълчаливо в него. Никога досега не бе подлаган на подобен оглед. Освен вторачените им погледи почувства и жегата, която се излъчваше от тях.
Зад тях стоеше икономката. Беше зачервена. Кожата ѝ бе налята с кръв, а втренчените ѝ очи аленееха. Отпред на блузата си имаше червено петно. Косата ѝ беше раздърпана и немита, а тялото и дрехите ѝ нямаше да бъдат по-мръсни дори ако беше спала направо в калта.
Марк избута кичур коса, паднал над очите му. Усети как притиска рамене в летящата врата и осъзна, че отстъпва назад. Останалите тръгнаха към него. Единствено икономката просто стоеше отзад и гледаше. Едното от децата, буйно момче с гъсти черни вежди, стъпи върху едно отворено чекмедже и се изкатери върху кухненския плот. Изправи се и щръкна с една глава над всички останали. Присви се като за спринтов старт върху гранитния плот и се хвърли във въздуха към Марк Блесидж, на когото не му остана друг избор, освен да изпъне ръце напред, за да го хване. Докато скачаше, устата на момчето се разтвори и когато сграбчи раменете на Марк, малкото му жило се изстреля навън. Израстъкът се изви като опашка на скорпион, а после се заби в гърлото на мъжа. Прониза кожата и мускулите му и се вряза в сънната артерия, а болката, която му причини, беше като от забит във врата му нажежен шиш.
Той залитна назад през вратата и рухна на пода заедно с момчето, което го стискаше здраво, впито в шията му и възседнало гърдите му. После започна дърпането. Извличането. Изсмукването. Пресушаването.
Марк се опита да проговори, опита се да изкрещи, но думите се съсириха в гърлото му и го задавиха. Беше парализиран. Пулсът му се промени и се накъса, а той не можеше да издаде и звук.
Гърдите на момчето се притиснаха в неговите и той почувства немощното туптене на сърцето му — или на нещо друго — срещу своето. Докато кръвта се източваше от тялото му, Марк усети, че пулсът на момчето се ускорява и става по-силен — тутуп-тутуп-тутуп — достигайки до неистов галоп на границата на пълната наслада.