Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 163
Перейти на страницу:

Изнервена, но вече по-уверена, дръпна всички пердета и запали всички лампи, после седна в креслото си и вдигна крака. В случай, че ѝ се наложи да побегне, тя остана с черните си ортопедични обувки с дебели подметки (страдаше от болни ходила). Беше готова за поредната нощна стража. Включи телевизора и го намали, колкото да ѝ прави компания. Електричеството, дето той хабеше, беше повече от вниманието, което Нийва му оказваше.

Май се притесняваше от снизхождението на дъщеря си повече, отколкото може би бе необходимо. За всеки имигрант беше присъща тревогата, че децата ще отраснат асимилирани от приютилата ги култура за сметка на естественото им наследство. Но страхът на Нийва бе по-особен. Боеше се, че свръхсамоувереността на американизираната ѝ дъщеря накрая ще я нарани. За Себастиен нощният мрак беше само неудобство, липса на светлина, която веднага изчезва, щом щракнеш ключ. Нощта за нея беше време за забавление, за игра, за почивка. Време, през което можеше да развее коси и да спре да бъде нащрек. За Нийва електричеството беше може би малко по-силен талисман срещу тъмата. Тя знаеше, че нощта е истинска. Че не просто е липса на светлина. Напротив. Денят бе кратък отдих преди падането на мрака.

Тихото изскърцване я стресна и събуди. Брадичката ѝ подскочи от гърдите ѝ и тя видя, че по телевизора дават реклама за гъба за под, която изсмуква всякакви течности. Замръзна и се вслуша. Някакво щракане идваше откъм входната врата. Първо си помисли, че се връща Емил — племенникът ѝ, който караше нощно такси. Обаче ако пак си беше забравил ключа, щеше да позвъни.

Имаше някой отвън. Но не чукаше и не звънеше.

Нийва стана толкова бързо, колкото можа. Промъкна се тихо по коридора и застана заслушана пред вратата. Само едно парче дърво я делеше от онзи — или онова, — което стоеше от другата страна.

Усети присъствие. Стори ѝ се, че ако пипне вратата — не го стори, — ще усети топлина.

Беше обикновена входна врата със секретна ключалка. Без метална външна преграда, без прозорци в дървенията. Имаше само старовремски процеп за пощата близко до пода, прорязан в средата на около стъпка от земята.

Пантата на пощенския прорез изскърца. Месинговият капак се раздвижи… и Нийва се втурна назад в коридора. Задържа се там за миг — невидима и изпаднала в паника, — а после затича към банята и към коша с играчки за къпане. Грабна водния пистолет на внучката си и отвори бутилката със светена вода. Изсипа я през тясното отверстие, разливайки по-голямата част, докато напълни пластмасовия резервоар.

Понесе играчката към вратата. Сега беше тихо, но усещаше присъствието. Смъкна се тромаво на подутото си коляно и ожули чорапа си в грапавото дърво на пода. Беше достатъчно близо, за да усети шепота на хладния нощен въздух през месинговия капак… и да види сянката на ръба на процепа.

Водният пистолет беше с дълго дуло. Нийва се сети да плъзне назад ключа на помпичката отдолу, за да усили налягането и след това вдигна леко капака с върха на мундщука. Когато пантата изскърца жалостиво, тя пъхна пистолета, извади дулото и натисна спусъка.

Нийва се целеше слепешката, разпръсквайки светена водата във всички посоки. Представи си как Джоан Лус изгаря, как водата като киселина посича тялото ѝ досущ златния меч на самия Иисус… но не чу никакъв рев.

После една ръка се провря през процепа. Сграбчи цевта на пистолета и се опита да го издърпа. Нийва инстинктивно също задърпа назад и видя добре пръстите. Бяха зацапани с кал все едно, че са ровили в гроб, а под ноктите им беше кърваво червено. Светената вода се изливаше по кожата и само разкалваше пръстта, без плътта да дими и изгаря.

Без никакъв ефект.

Ръката яростно задърпа дулото, мъчейки се да го измъкне през пощенския прорез. Нийва едва сега осъзна, че ръката се мъчи да се докопа до нея. Затова пусна пистолета, а ръката продължи да дърпа и да извива, докато пластмасовата играчка се пукна и разсипа последните си капки вода. Нийва запълзя назад от процепа на ръце и задник, а посетителят започна да блъска във вратата. Блъскаше в нея с цялото тяло си и бравата се разклати. Пантите затрепериха, стените около рамката се разтърсиха, картината с мъжа и момчето на лов падна от пирона си и предпазното стъкло се пръсна. Нийва се добра до дъното на късия входен коридор. Рамото ѝ се удари в стойката за чадъри с бейзболната бухалка в нея. Жената сграбчи бухалката и седнала на пода, стисна увитата с черно тиксо дръжка.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)