Вечната нощ [bg]

- ... никога не можеш да пропаднеш, никога не можеш да про­паднеш.

Еф чу нещо навън, в главната зала на етажа. Шумоленето, кое­то някога обикновено се свързваше с гризачите, сега означаваше само едно.

Нора също беше чула. Двамата угасиха фенерчетата.

- Стой тук - каза Еф. Нора разбираше, че за да успее хитрина­та му, той трябва да излезе сам. - И внимавай.

- Винаги - отвърна Нора и извади сребърния меч.

Еф се прокрадна през вратата, като внимаваше да не я удари с дръжката на меча, стърчаща от раницата му. Намести монокуляра за нощно виждане и изчака образът да се стабилизира.

Всичко беше спокойно. Всички манекени имаха нормални ръце, никакви вампирски пръсти. Еф тръгна надясно, като се при­държаше близо до стената, и забеляза, че една закачалка на кръгла стойка близо до ескалатора за слизане лекичко се поклаща.

Измъкна меча и бързо излезе на най-горното дървено стъпало на ескалатора. Ескалаторът беше разположен в тясно простран­ство със стени. Еф слезе възможно най-бързо и тихо и продължи към долния етаж. Нещо му подсказваше да продължи да слиза. Така и направи.

На последното стъпало спря, понеже подуши нещо. Оттук не­отдавна беше минал вампир. Странно беше един вампир да изли­за сам, при това без да има работа. Или пък патрулирането в този магазин беше негово задължение. Еф слезе от ескалатора и огледа етажа, зелен от уреда за нощно виждане. Нищо не помръдваше. Тъкмо щеше да тръгне към една просторна зала, когато от друга­та страна долетя слабо щракване.

Пак нищо не видя. Приклекна ниско и тръгна покрай закачал­ките за дрехи по посока на шума. Над портала имаше обозначе­ния за тоалетните, администрацията и асансьора. Еф се прокрад­на първо към офисите, като провери зад всяка отключена врата. Заключените можеше да провери по-късно, след като прочисти останалата част от етажа. Отиде при тоалетните и открехна вратата на дамската само на няколко пръста, за да провери дали изда­ва звук. Почти никакъв. Влезе и провери кабинките една по една с меч в ръка.

Върна се във фоайето, спря, ослуша се. Имаше чувството, че е изгубил едва доловимата следа. Отвори вратата на мъжката тоа­летна и се промъкна. Подмина писоарите и побутна вратите на кабинките с върха на меча. После разочарован се обърна да из­лезе.

Сред вихрушка от хартии и боклуци вампирът изскочи от от­ворения кош за смет в ъгъла до вратата и се приземи на една от мивките от другата страна на помещението. Еф първо се олюля и леко отстъпи, изруга и почна да размахва меча, за да предотвра­ти възможни нападения. Бързо зае позиция и тръгна с острието напред, понеже не искаше да се озове натикан в някоя от тесните кабинки. Замахна с меча към съскащия вампир и го заобиколи; приближи до коша, откъдето той изскочи, и под краката му хар­тията зашумоля.

Съществото клечеше на мивката, стиснало гладкия ръб, ко­ленете му бяха вдигнати от двете страни на главата. Гледаше Еф. Той най-сетне успя да го види ясно през монокуляра. Момче. Десетина-дванадесетгодишно афроамериканче, чиито очи изглеж­даха като чисто стъкло.