Вечната нощ [bg]

Еф и Нора прескочиха тезгяха и се озоваха в аптеката. Стела­жите бяха почти опразнени. Нора подбра каквото й трябваше, включително слаб антибиотик и няколко спринцовки. Докато тя не гледаше, Еф пъхна в джоба си шишенце викодин и после го прибра в малка кесийка.

Свършиха работата за няколко минути. Нора хвърли поглед на Еф и рече:

- Имам нужда от топли дрехи и здрави обувки. Чехлите от ла­гера се износиха.

Еф мислеше да пусне някоя шега за жените и пазаруването, обаче се отказа и само кимна. По-навътре в магазина не беше тол­кова зле. Качиха се по стъпалата на прочутия дървен ескалатор - първото подобно съоръжение, инсталирано в сграда.

Фенерчетата им играеха по етажа, който не беше променен, откак пазаруването вече не съществуваше. Манекените подпла­шиха Еф - в първия миг, когато ги освети, голите им глави и без­изразните им лица малко му заприличаха на стригои.

- Като моята прическа - бегло се усмихна Нора. - Модата сега е такава...

Огледаха целия етаж в търсене на признаци за опасност или уязвимост.

- Уплашен съм, Нора - каза Еф и доста я изненада. - Планът... Уплашен съм и не се срамувам да си призная.

- Размяната ще е трудна - долетя приглушеният глас на Нора откъм някакво задно помещение, където тя търсеше обувки по мярка из кутиите. - Това е тънкостта. Предлагам ти да кажеш на Господаря, че ние носим книгата на господин Куинлан, който да я проучи. Господаря със сигурност знае за Родения. Кажи му, че планираш да вземеш книгата при първа възможност. Ще разпола­гаме с мястото за взривяването на бомбата и ти ще го подмамиш там. И тогава може да води колкото ще подкрепления. Бомбата си е бомба...

Еф кимна и заразглежда лицето й за някакви признаци за пре­дателство. Сега бяха сами и моментът беше подходящ, ако тя въз­намеряваше да се разкрие като изменница.

Въздържа се от елегантните кожени боти. Търсеше нещо по- издръжливо и без токчета.

- Фалшивата книга просто трябва да изглежда добре - каза Еф. - Трябва да изглежда правилно. Според мен нещата ще се развият толкова бързо, че ще е нужно да мине само на пръв поглед.

- Фет ще го направи - отговори Нора със съвършена убеде­ност. Почти гордо. - Можеш да му вярваш... - И после осъзна с кого разговаря и додаде - Слушай, Еф. За Фет...

- Не е необходимо да казваш нищо. Разбирам. Светът е гаден и заслужаваме да сме единствено с онези, които държат на нас повече от всичко друго. Малко е странно... но ако ще има друг мъж с теб, то аз съм доволен, че това е Фет. Защото той по-скоро би умрял, отколкото да допусне нещо да ти се случи. Сетракян знаеше това и избра Фет, а не мен. Ти също го знаеш. Той може да направи нещо, което аз никога не успях - да е с теб.

Противоречиви чувства завладяха Нора. Това беше най-до­брото от Еф - той беше щедър, умен и грижовен. За миг тя едва не предпочете Еф да се беше оказал някакъв скапаняк. Но виждаше истинския Еф, мъжа, в когото някога се бе влюбила. В сърцето си още усещаше привличане.

- А ако Господаря поиска да му занеса книгата?