Приливът на тайните [bg]

— По същата причина, която търси и полицията — отвърна Рокси. — Кучето на Пилчър е изровило ръката на самия край на строежа. Майкъл може да е видял нещо, докато копаеха.

— Би могъл. Но очевидно не е.

— Защо да е очевидно?

— Защото ако беше видял нещо, щеше да го съобщи на полицията, нали? Или на нас. Ако е изровил труп, едва ли би го пъхнал обратно, без да каже.

— Освен ако не е имал причина да го скрие — каза Рокси. — Съмър Майър ме попита преди две седмици за някаква тайна. Ами ако е било свързано с това?

Алексия смени тона. Отчаяно й се искаше да не нагнетява напрежение между себе си и Рокси, но не можеше да допусне подобни неоснователни подозрения да се сипят върху горкия Майкъл.

— Съмър е много мило момиче и, сигурна съм, добронамерено. Но наистина е добре да си гледа нейната работа и да спре да души за тайни и конспирации. Всичко това са глупости.

— Съгласен съм — подкрепи я Теди. Предишния ден беше разказал на Алексия за последните разследвания на Съмър и тя не беше останала очарована. — Ако брат ти е намерил труп, щеше да ни каже.

Но това не успя да убеди Рокси.

— Освен ако той не е човекът, който го е заровил — продължи да ги предизвиква тя.

Теди се облещи.

— Какви са тия глупости? Мислиш, че Майкъл може да е убил човек?

— Не казвам, че го е направил. Просто казвам, че е възможно. Всички понякога правим нещо в момент на гняв или при самозащита, или стават инциденти в напрегнат момент. Аз обичам Майкъл. Искам да кажа, че всеки от нас е способен да убие, не е ли така? При извънредни обстоятелства.

— Така ли? — каза Теди.

— Разбира се, че е така, мила. — Алексия наблюдаваше внимателно Рокси, докато изричаше тези думи, и се чудеше дали в тях няма скрито послание, нещо повече, което Рокси се опитва да им каже. — Но, за бога, това се отнася за всички ни.

— Е, съжалявам — каза Теди. — Но не мога да повярвам, че Майкъл…

Главен инспектор Гари Уилмот нахлу в стаята.

— Кучетата са намерили дрехи, заровени отделно, на около трийсет метра от тленните останки. Сред тях беше и това. — И подхвърли на бюрото на Теди стар спортен часовник „Суоч“. — Предполагам, че ще е прекалено оптимистично да очаквам някой от вас да го разпознае?

— Естествено, че не го разпознаваме — озъби се Теди. — Защо се учудвате? Освен лошия късмет, че някой е решил да зарови труп в земите ни, семейството ми и аз нямаме нищо общо с това.

Теди продължи да вилнее, но инспекторът вече не го слушаше. Рокси де Вер бе започнала да надава странен звук, нещо като отчаян вой на животно, хванато в капан.

— Госпожице Де Вер? — Главен инспектор Уилмот я погледна изпитателно.

— Рокси, скъпа… — Теди се втурна към дъщеря си. — Успокой се!

— Госпожице Де Вер, разпознахте ли часовника? Знаете ли на кого е принадлежал?