Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Не повярвах, когато служителят от хотела ми каза, че Тили Каулс се е върнала в града — каза той вместо поздрав. — Има награда за арестуването ви, затова предлагам да дойдете доброволно с мене.
Ариел въздъхна уморено. Отново се започваше. Само че този път тя щеше да разнищи цялата работа докрай.
— Аз съм Ариел Лийланд. Бях отвлечена от Барт Дилън и той ме отведе в Сан Антонио. Джес Уайлдър ме намери и ме изпрати веднага тук, за да ви обясня положението. Той ще дойде по-късно, когато Дилън и бандата му бъдат заловени. Истинската Тили е с Дилън; тя пристигна в скривалището му с моите пари и тези на Кърк Уолтърс.
— Това е невероятна история — каза шерифът, невярващо поклащайки глава. — Но ми се струва, че доста скоро ще разберем цялата истина. Вашият посетител от Сейнт Луи пристигна. Пратих му съобщение да дойде тук; той ще оправи тази работа.
— Том е тук? Слава богу. Макар да знам, че има намерение да ме отведе обратно в Сейнт Луи, много ще се радвам да го видя. Достатъчно дълго живях в този кошмар.
— Том? — повтори шерифът, като огледа Ариел с присвити очи. — Името, което ми каза мъжът, е…
— Дойдох веднага щом получих съобщението ви, шерифе. Той стоеше на вратата с вид на изискан джентълмен. И то много ядосан. Пясъчноцветните му вежди образуваха непрекъсната линия на челото, тясното му лице беше издължено в неодобрителна гримаса, когато хвърли студен поглед към Ариел. Сините му очи, обикновено много светли, бяха потъмнели неодобрително. Обичайното спокойствие го беше напуснало и тесните му рамене потреперваха от едва потискан гняв.
— Време е да се връщаш. Няма да повярваш колко неприятности преживях заради тебе. Как можа да се забъркаш в тези каши, Ариел, не мога да го проумея. Родителите ти едва не умряха заради последното ти приключение.
Ариел зяпна. Не можеше да направи нищо, освен безмълвно да гледа разгневения мъж. И за момент не й беше хрумвало, че майка й Том могат да изпратя Дентън Добс да я върне обратно.
— Дентън, къде е Том?
Прозвуча глупаво, но само това й дойде на ума.
— Той нямаше възможност да дойде. А знаеш, че майка ти не може да понася Тексас. Тя ме помоли като твой годеник да дойда в това забравено от бога място и да те отведа у дома, където ти е мястото. След като пристигнах, вече добре разбирам омразата й. Това е непоносимо място.
— Мой годеник ли? Дентън, аз…
— Чакайте малко. Познавате ли тази жена? — запита шерифът, хвърляйки студен поглед към пришълеца.
— Разбира се. Това е моята годеница, Ариел Лийланд. А вие за коя я мислите?
— Е, добре — избъбри шерифът. — Откъде, по дяволите, можех да знам коя е Ариел Лийланд и коя е Тили Каулс? Другата жена имаше напълно редовни документи.
— Казах ви истината — простреля го Ариел с поглед, — но вие не пожелахте да ми повярвате.
— Съжалявам, госпожице Лийланд — извини се шерифът с плаха усмивка.
— Не можеш да си представиш колко се разстроих, когато пристигнах и ми казаха, че си заминала — продължи все така гневно Добс. — Никак не ми се искаше да разочаровам родителите ти, затова останах, за да разбера дали ще се върнеш. Причиних си много неприятности заради тебе, Ариел, а горките ти родители не са на себе си от тревога.
— Бях отвлечена, Дентън — обясни Ариел, започнала вече да се ядосва.
Този човек беше невъзможен. Като го видя отново, си припомни всички причини, поради които беше отхвърлила предложението му.
— Отвлечена! Колко ужасно! На… нараниха ли те? Как избяга? На майка ти това няма да й хареса, наистина.
— Много дълга история, но тук на вратата не е най-подходящото място за разговори. Искам да си отида у дома, в ранчото. Там ще та разкажа всичко.
— Но ти вече не притежаваш ранчото — напомни й Дентън.
— Никога не съм го продавала. Тили го продаде.
— Как стои тази работа, шерифе? — запита Дентън, обръщайки се към човека на закона. — Кой е собственик на ранчото „Лийланд“?
— Нямам нуждата квалификация, за да отговоря на този въпрос — каза шерифът. — Съдията ще трябва да гледа делото и да реши.
— Съдията — повтори раздразнено Ариел. — Близко е до разума, че щом като не съм продавала ранчото, то още ми принадлежи.