Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Толкова си топла и стегната, скъпа — изстена той срещу устните й. — Искам да те любя цялата нощ, по всякакъв начин, както един мъж може да люби една жена. Но ако продължиш да правиш това с ръката си, и двамата ще се лишим от него.
Ариел почервеня и моментално отпусна тази част от него, което се беше уголемила дотам, че ръката й вече не можеше да я обхваща. Джес потръпна и започна да мърда пръстите си, все още намиращи се дълбоко в Ариел. Отначало бавно, а след това все по-бързо, докато тя не започна да стене, да пъшка и да разплисква водата наоколо с дивото си мятане. Когато до кулминацията й оставаха само секунди, той извади пръстите си, повдигна седалището й и се вмъкна с нея с безпроблемна лекота. Двамата започнаха да се движат заедно, със слети устни, изкачвайки се по гребена на една невъобразима вълна, слели в едно цяло голите си тела.
Ариел стискаше раменете му с бясна сила.
— Джес, чувствам се сякаш… сякаш… о, господи!
— И аз го чувствам, скъпа. Дръж се, тук съм!
Тогава умът на Ариел се изключи и тялото й надделя, изстрелвайки я на върха на най-високата планина. Тя зачака Джес и той се присъедини към нея за една блажена вечност, докато и двамата не започнаха да се спускат обратно към земята. Ариел още не се беше свестила от любенето си с Джес, когато той я извади от ваната и я отнесе в леглото. С върховна нежност я подсуши с чаршафа. После сам се изсуши и се изтегна до нея.
— Аз съм най-щастливият мъж на земята.
Гласът му беше нисък и толкова изпълнен с любов, че на Ариел й се дощя да се разплаче.
— Нали не ме мислиш за прекалено дръзка или… или развратна, задето ти се наслаждавах така?
— Мисля, че си ненадмината. Малко мъже могат да намерят жена, която така съвършено да ги задоволява, както ти мене. Тялото ти е мое, също както моето е твое. Не се променяй. Това, което правим, е правилно и красиво, и великолепно. Обичам те, Ариел Лийланд.
— Обичам те, Джес Уайлдър.
Поспаха малко. Когато Ариел се събуди, беше тъмно и тя не виждаше нищо, само сребристия блясък в очите на Джес, който се беше подпрял на лакът и се взираше в нея.
— Време беше да се събудиш — каза той с глас, намекващ, че знае и по-приятни неща за правене от спането.
— Ти не се ли уморяваш?
— Не и когато жената, която обичам, лежи до мене в леглото без никаква дреха на себе си.
Той се надвеси над нея, внимавайки да не я смачка с тежината си. От дълго време беше буден, наблюдавайки Ариел, готов пак да се люби с нея, но не желаейки да я буди от дълбокия й сън. Беше готов… господи, беше готов, но искаше да разпали страстта на Ариел, докато се изравни с неговата. Започна да я целува, да я гали и прегръща, нито един инч от тялото й не остана незасегнат от еротичната му атака. Когато устните му намериха меката й женствена плът, тя извика. Отчаяно притисна главата му към себе си, когато чувствената агония на нежните му ласки я накараха да стене от болка и да трепери, искайки още.
Доближавайки ханша й до устата си, Джес, започна да я дразни с език и устни, докато тя не се разтрепери от готовност. После я накара да премине ръба на пропастта. Когато кулминацията я овладя, той се вдигна на колене и навлезе в нея. Започна да влиза и излиза с диви тласъци, докарвайки я до още по-невиждани висоти, докато той самият търсеше собственото си удовлетворение. Ариел затвори очи, изгубена във вихрушка от усещания, толкова интензивни, че й се искаше да избухне. Гласът на Джес дойде до нея сякаш от много далече.
— Погледни ме Ариел. Отвори очи и ме погледни. Искам да видя лицето ти, когато свършиш. Искам да видя страстта да избухва във виолетов пламък в очите ти. Искам да чуя въздишката на устните ти и да знам, че съм ти доставил наслада.
Очите й се отвориха, замъглени от страст и блестящи. Гласът й беше задавен и приглушен от прилива на удоволствие.
— Ти ми достави наслада, Джес, о… господи… ти… ми… достави… наслада.
Тогава думите станаха излишни и тя му показа но най-първичен начин колко великолепно удоволствие й беше доставил. Джес изчака, докато виковете й се превърнат в нежни хлипания, преди сам той да се отдаде на вълните на собствената си кулминация.
— Колко с часът? — запита Ариел по-късно, много по-късно.
— Не може да е по-късно от девет. Гладна ли си?
— Не, храната, която поръча, беше достатъчно, а и много вкусна. Време е вече да ми отговориш на въпросите. Искам да ми обясниш откъде разбра, че съм с Дилън, и какво стана с истинския Мик Гарнър.
Джес стана, запали лампата и приседна на ръба на леглото.