Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Мисля, че ще е най-добре да дойдете в канцеларията ми, госпожице Лийланд, и да ми разкажете какво точно се случи. Джес Уайлдър намери ли ви? Той дойде при мене и настоя да събера хора да ви издирвам.
— Да, слава богу, Джес Уайлдър ми повярва.
— Кой е Джес Уайлдър? — запита Дентън и веждите му излетяха нагоре.
— Един… приятел — отговори Ариел. — Известно време беше мой управител. Той проследи Дилън, мъжа, който ме отвлече, до Сан Антонио и ме спаси.
— Бих казал, че е нещо повече от добър приятел, за да те намери чак в Сан Антонио.
Гласът на Дентън беше безусловно хладен, сините му очи пронизваха Ариел.
— Можете да си изясните това по-късно — намеси се шерифът. — Всичко, което искам да знам, са фактите. Да тръгваме ли? Канцеларията ми е наблизо.
Ариел нямаше избор освен да придружи двамата мъже до канцеларията на шерифа. Когато я настаниха да седне пред бюрото, шерифът я помоли да започне. Тя разказа как е била лишена от всичките си ценности, за инцидента с дилижанса, как са я взели за Тили Каулс, когато била намерена с оковани ръце. Той зададе няколко уточняващи въпроса, на които тя отговори, преди да продължи с разказа за събитията от последните няколко седмици.
— Това е смайваща история, госпожице Лийланд — изрече бавно шерифът. — И казвате, че Джес Уайлдър и шериф Смит преследват Дилън?
— Не само е смайваща, но и доста невероятна. Не че поставям под въпрос разума ти, скъпа — намеси се Дентън, — но напълно одобрявам решението на майка ти да не ти позволи да заминеш за Тексас. Колко жалко, че не послуша увещанията й. Винаги си била упорита и своеволна. Когато се оженим, се надявам да се смириш и да водиш живот за пример. В банката ме очаква голямо бъдеще и ще ми трябва съпруга, която да ме подкрепя и да ми се подчинява във всичко. Ариел едва не се изсмя на глас.
— Намери си някоя друга, Дентън. Не съм способна на нито едно от тези неща. Казах ти още отдавна, че не искам да се омъжвам за тебе.
— Родителите ти казват друго. Точно сега се готвят да оповестят годежа ни. Когато пристигнем в Сейнт Луи, всичко вече ще е подготвено.
Ариел ядосано изскърца със зъби. Какво беше нужно, за да накара този мъж да се откаже? Тя реши да не му обръща внимание.
— Мога ли да се прибера у дома си, шерифе? Розали в ранчото ли е?
Шерифът се почеса по главата, ужасно притеснен.
— Ами… не знам. Казвате, че Уайлдър ще донесе парите на Уолтърс, нали така? — Ариел кимна. — На Уолтърс това няма да му хареса, но докато съдът не вземе решение какво да се прави, струва ми се, че няма нищо нередно да се приберете в ранчото.
— Ариел…
— Не искам да чувам нищо повече, Дентън. Отивам си у дома.
— Идвам с тебе — изрече непоколебимо Дентън. — Страх ме е, че ако те изпусна от поглед, пак ще изчезнеш. Освен това, не мисля, че ще останем дълго в града. Ще те отведа обратно в Сейнт Луи само след няколко дни.
— Никъде не отивам.
— Надявах се това да не бъде необходимо, Ариел. Надявах се да дойдеш по своя воля с мене.
— За какво говориш?
— Имам съдебна заповед, която майка ти ми даде в Сейнт Луи, за да те върна. Още си непълнолетна и тя има правото да изисква твоето завръщане. Заповедта ми дава право и да действам като твой попечител. Мога да направя всичко, каквото е необходимо, за да те върна в Сейнт Луи.
Той подаде документа на шерифа с триумфално изражение на лицето.
— Изглежда законно и задължаващо — каза шерифът и го подаде на Ариел.
— Не мога да повярвам! Никога не ми е идвало на ум, че майка ми ще стигне чак дотам!
— Тя те обича, Ариел, и мисли само за твоето бъдеще!
— Моето бъдеще е в Тексас с… с моите приятели — завърши тя с безпомощен тон. Ако сега вкараше Джес в картината, това само щеше да усложни нещата.
— Ще те отведа обратно, дори да трябва да те вържа и да те натоваря насила на дилижанса — отвърна сухо Дентън. — Не съм бил целия този път само за да се върна с празни ръце.
— Може ли да го направи? — обърна се Ариел към шерифа.
— Май може. Документът му дава законно право да постъпи с вас както желае.
Дентън намигна, сякаш за да й каже Нали ти казвах?!
Ариел пламна в потиснат вътрешен гняв, решена да не отива никъде с Дентън Добс, освен в ранчото, където смяташе да остане до идването на Джес.
— Ако мислиш да ме придружиш до ранчото, предлагам да тръгваме. Трябва само са си събера нещата, да пратя телеграма и сме готови.
— Ще те взема след един час — каза натъртено Дентън. — Но ако си мислиш да пращаш телеграма на майка си, по-добре недей. Нищо не може да промени намерението й.