Обичай ме страстно

Лицето на Джес помрачня, когато си спомни за Кърк Уолтърс и сестра му Труди. Труди вече беше напуснала града, когато те с Ариел се върнаха от Сейнт Луи. Кърк беше казал на всички, че тя е отишла да живее при една леля в Нашвил. После той изненада приятелите си, като обяви ранчото си за продан. Чуха се много предположения, но като че ли никой не знаеше защо той така внезапно е решил да продава и да се изселва. Джес смяташе, че знае отговора, но държеше това за себе си. Нямаше нужда никой да знае тъмната тайна на Кърк, но Джес силно се съмняваше, че Кърк се страхува да не би клюките за него и сестра му някак да стигнат до неговите приятели. Вместо да се изправи пред суровата им присъда, той предпочете да изчезне. Възможно беше и друго — да не е могъл да издържи раздялата с Труди и да я е последвал в Нашвил. Тази мисъл накара Джес да се почувства зле, но не го изненада. Кърк Уолтърс беше един объркан човек.

— Джес, не ме ли чуваш? Питах дали можем да направим парти, за да отпразнуваме пристигането на семейството ми?

— Съжалявам, скъпа, съвсем се отнесох. Партито ми изглежда чудесна идея. Барбекю, много храна и музика, и уиски. Можем да покажем и дъщеря си.

— Джесика спи — каза Ариел, поглеждайки към детето, което спеше спокойно в ръцете на Джес.

Джес целуна рошавата й главичка и полека я остави в люлката. После се обърна към Ариел и сребристите му очи пламнаха от желание. Протегна ръка и зачака тя да сложи своята в огромната му длан.

— Хайде, скъпа, докато Джесика спи, има нещо горе, което искам да ти покажа.

— Виждала съм го и преди, Джес — каза Ариел, отметна глава и му отправи сочна усмивка.