Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Ще отида при Уолтърс да му обясня положението — каза шерифът. — Розали още е в ранчото, впрочем. Уолтърс я остави да живее там, докато даде къщата под наем.
— Колко великодушно от негова страна — изрече сухо Ариел.
След час Дентън пристигна в хотела с наета каручка. Ариел го чакаше на широката веранда с изглед към улицата. Единствената й чанта се присъедини към трите чанти на Дентън в задната част на каручката и след едно потегляне с доста сътресения, дължащи се на неумението му да борави с юздите, те тръгнаха да излизат от града. Дентън като че ли знаеше точно накъде да поеме.
— Откъде знаеш пътя? — полюбопитства Ариел.
— Имах много време да огледам имението, след като пристигнах — обясни той.
— Тогава знаеш какво прекрасно място е — възкликна ентусиазирана Ариел.
— Не е съвсем зле — съгласи се неохотно той. — Но едва ли е това, което бих нарекъл процъфтяващо начинание.
— Татко се справяше много добре с фермерството. Има пари в банката, които го доказват.
— Имаше пари в банката — поправи я той. — Явно си твърде млада и неопитна, за да се справяш сама с тези неща, защото ти откраднаха хиляди долари. Говорих няколко пъти с Джейсън Бърнс и той е съгласен с мене.
— Как можеш така да ме осъждаш, когато нищо от случилото се не беше моя грешка? — избухна тя яростно.
— Грешиш, Ариел, всичко, което се случи, беше именно твоя грешка. Да напуснеш Сейнт Луи без позволението на родителите си — това го направи твоя грешка. Баща ти безотговорно ти остави ранчото си. А в завещанието си трябваше да напише собствеността да бъде продадена и парите да бъдат внесени във фонд за твоя бъдещ съпруг, който да се разпорежда с тях както намери за добре. Или майка ти да действа вместо тебе и да се разпореди както тя сметне за най-подходящо. Жалко, че се наложи да се стигне до съдебна заповед, за да се направи това, което баща ти пропусна да направи.
— Не смей да подценяваш разума на баща ми! — обърна се Ариел гневно към него. — Той знаеше какво прави. Ранчото е мое и смятам да си го задържа.
— Ще видим.
Тя замълча, отказвайки да продължи този неприятен разговор. Когато влязоха в двора, той й се стори запуснат. Тя се огледа наоколо, надявайки се да види поне някого от работниците, но мястото изглеждаше запустяло, сякаш тук вече не живееше никой. Запита се дали Розали е решила да си тръгне и как ще може да я открие. Но тревогите й се оказаха напразни, защото Розали изхвръкна от предната врата.
— Ариел! Слава на Бога, че си жива и здрава! Всеки ден се молех на Дева Мария да се върнеш цяла и невредима! — Погледна за миг към Дентън и веднага отмести очи. — Къде е сеньор Джес?
Ариел се изчерви, а Дентън издаде странен звук някъде издълбоко от гърлото си.
— Джес ще се върне след един-два дена — отвърна Ариел.
— Влизайте, влизайте. Ще ви донеса нещо топло за пиене.
Денят беше захладнял и Ариел трябваше да признае, че е измръзнала до кости.
Когато Дентън влезе заедно с Ариел, Розали се намръщи, но не каза нищо. Вече се беше запознала с този човек и нямаше особено високо мнение за него. Предполагаше, че е почтен, но решително не беше мъжът за Ариел. Беше шокирана, когато научи, че не е нейният втори баща, а мъж, който претендираше да е предполагаемият й бъдещ съпруг. Розали сметна това за твърде малко вероятно, защото знаеше за любовната история между Ариел и Джес и очакваше те да се оженят един ден и да се установят да живеят в ранчото.
— Сам ще се погрижа.
— Има ли някой да внесе багажите ни вътре? — запита Дентън с високомерен тон, от който зъбите на Ариел едва не изскърцаха.
— Никой, сеньор, работниците напуснаха скоро след като сеньор Уолтърс взе ранчото.
В мига, когато излезе от стаята, Розали запита:
— Вярно ли е, Ариел? Този мъж твоят бъдещ съпруг ли е?
Ариел въздъхна уморено.
— Не, Розали, не смятам да се омъжвам за Дентън, независимо че майка ми и Том планират точно това. Знаеш какви са чувствата ми към Джес.
— Да — усмихна се Розали. — Сеньор Джес е истински мъж. Знаех, че ще те намери.
Точно тогава Дентън се върна.
— Ще ти разкажа всичко, когато останем сами — прошепна Ариел.
Розали излезе, за да направи кафето, което беше обещала, хвърляйки заговорнически поглед към Ариел от прага на вратата. Дентън остави чантите на пода и отиде в дневната при Ариел.
— Не исках да говоря за лични неща повече, отколкото беше необходимо, в присъствието на шерифа, Ариел, но има някои неща, за които трябва да поговорим.
— Казах ти всичко, което имах да ти казвам, Дентън.
Напрежението в погледа му я накара да почувства някакво стягане в стомаха.