Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— О, да…
Хари не искаше да признава, че когато е предложил да отидат в Годрикс Холоу, изобщо не е мислил за меча. Селото го привличаше, защото там бяха гробовете на майка му и баща му, къщата, където той се беше разминал на косъм със смъртта, там беше и Батилда Багшот.
— Помниш ли какво каза Мюриъл? — попита той накрая.
— Коя?
— Нали се сещаш… — Хари се поколеба, не искаше да изрича името на Рон. — Лелята на Джини. На сватбата. Онази, дето заяви, че глезените ти били кльощави.
— А, да!
Положението беше деликатно: Хари знаеше, че Хърмаяни е забелязала как той прави всичко възможно да не изрича името на Рон. Затова побърза да продължи:
— Та тя каза, че Батилда Багшот още живеела в Годрикс Холоу.
— Батилда Багшот — промълви Хърмаяни и прокара показалец по изпъкналото име на Батилда върху корицата на „История на магията“. — Според мен…
Тя ахна толкова силно, че на Хари му причерня, мигом извади магическата пръчка и рязко се извърна към входа — едва ли не очакваше оттам да се подава ръка, но не видя нищо.
— Защо? — каза Хари ядосан, но и успокоен. — Защо го направи? Помислих, че си видяла как някой диментор смъква ципа на палатката… в най-добрия случай.
— Хари, ами ако мечът е у Батилда? Ако Дъмбълдор го е поверил на нея?
Той се замисли дали това изобщо е възможно. Батилда сигурно вече беше грохнала старица, която според Мюриъл била и „превъртяла“. Беше ли възможно Дъмбълдор да е скрил при нея меча на Грифиндор? Ако наистина го беше направил, поне според Хари беше оставил доста неща на случайността: изобщо не беше разкрил, че е заменил меча с копие, нито пък беше споменавал да е приятел с Батилда.
Сега обаче не беше моментът да подлага на съмнения предположението на Хърмаяни, която беше проявила учудваща готовност да изпълнят най-съкровеното му желание.
— Да, нищо чудно да го е направил. Значи отиваме в Годрикс Холоу, така ли?
— Да, но трябва да обмислим всичко много внимателно. — Хърмаяни беше изправила гръб на креслото и Хари долавяше, че мисълта отново да имат план й е повдигнала настроението не по-малко, отколкото неговото. — Като начало трябва да поупражняваме да се магипортираме заедно под мантията невидимка, сигурно е разумно да преговорим и хамелеонизиращите заклинания, освен ако не смяташ да прибегнем до крайни средства и да използваме многоликова отвара. В такъв случай трябва да набавим косми от главата на някого. Всъщност смятам, че е най-добре да направим точно това, Хари, колкото по-хубаво се маскираме, толкова по-безопасно ще се придвижваме…
Хари я остави да приказва, като кимаше и се съгласяваше, ако тя случайно млъкнеше, но съзнанието му беше далеч от разговора. Почувства се развълнуван за пръв път, откакто беше разбрал, че мечът в „Гринготс“ е фалшив.
Щеше да се прибере у дома, да се завърне на мястото, където е имал семейство. Ако не беше Волдемор, именно в Годрикс Холоу Хари е щял да отрасне и да прекарва всички летни ваканции… да кани приятели в къщата си… може би дори да има братя и сестри… не друг, а майка му щеше да му направи тортата за седемнайсетия рожден ден. Животът, който беше загубил, никога не му се беше струвал толкова истински, както в този миг, когато знаеше, че съвсем скоро ще види мястото, което му е било отнето. И след като Хърмаяни си легна, Хари тихо издърпа от обшитата й с мъниста чанта фотоалбума, който Хагрид му беше подарил преди толкова много време. За пръв път от месеци седна да разглежда старите снимки на родителите си, които му се усмихваха и му махаха от фотографиите — единственото, останало му от тях.