Сто години самота

�буди посред нощ с цепеща се от болки глава и удавена в жлъчни повръщания. Даде й стъкълце с боброво масло, сложи й лапи на корема и торби с лед на главата и я принуди да пази диета и петдневно заключване, повелени от новия й причудлив френски лекар, който след като я преглежда повече от два часа, стигна до мъгливото заключение, че имала присъщо за жена смущение. Напусната от храбростта, в някакво жалко състояние на обезсърченост, на Меме не й оставаше нищо друго освен да търпи. Вече напълно сляпа, но все още дейна и прозорлива, Урсула единствена предусети точното определение на болестта. „За мене — си рече тя — тия същите неща ги дават на пияните.“ Ала не само отхвърли догадката, но се и укори за лекотата на своето мислене… Аурелиано Втори почувствува усукване на съвестта, когато видя унизителното състояние на Меме, и си обеща в бъдеще да се грижи повече за нея. Така се роди връзката на весело другарство между бащата и дъщерята, която отърва него, за известно време, от горчивата самота на пируванията, а нея от опекунството на Фернанда, без да й се налага да предизвиква домашната разпра, която вече изглеждаше неизбежна. Аурелиано Втори тогава отлагаше всякакво задължение, за да бъде с Меме, да я води на кино или на цирк, и й отделяше по-голямата част от своето безделие. В последно време пречката на нелепата пълнота, която вече не му позволяваше да си връзва връзките на обувките, и невъздържаното задоволяване на всякакви апетити бяха почнали да вкиселяват неговия нрав. Откриването на дъщерята възстанови някогашното му веселие, а удоволствието да бъде с нея го отстраняваше полека-лека от прахосничеството. Меме се разпукваше в плодна възраст. Не беше красива, както никога не беше и Амаранта, но в замяна беше мила, без усложнение и имаше добродетелта да се харесва още от първия миг. Имаше съвременен дух, който нараняваше старовремската сдържаност и зле прикриваното свидливо сърце на Фернанда и който пък Аурелиано Втори с удоволствие покровителствуваше. Не друг, а той реши да я изведе от спалнята, която заемаше още от момиче и където плахите очи на светиите продължаваха да подхранват нейните страхове на млада девойка, и й обзаведе стая с престолно легло, широка тоалетка и копринени завеси, без да се досети, че прави второ издание на помещението на Петра Котес. Беше такъв прахосник с Меме, че дори не знаеше колко пари й предоставя, защото тя самата ги измъкваше от джобовете му, и я държеше в течение на всякаква разкрасяваща новост, която идваше в управленията на банановото дружество. Стаята на Меме се изпълни с възглавнички от пемза за лъскане на нокти, ролки за коси, прах за зъби, капки за очи, които карат погледа да чезне, и толкова и тъй модни козметични средства и прибори за красота, че всеки път, когато Фернанда влезеше в спалнята, възмущаваше се при мисълта, че тоалетката на дъщеря й сигурно е еднаква с тия на френските матрони. Обаче в ония дни Фернанда бе поделила времето си между малката Амаранта-Урсула, която беше своенравна и болнава, и една вълнуваща преписка с невидимите лекари. Тъй че, когато забеляза съзаклятничеството на бащата с дъщерята, единственото обещание, което изтръгна от Аурелиано Втори, бе никога да не води Меме в дома на Петра Котес. Това беше безсмислено предупреждение, защото държанката бе толкова раздразнена от другаруването на любовника й с дъщеря му, че не искаше да знае нищо за нея. Измъчваше я непозната боязън, сякаш нейният предусет й показваше, че Меме само да пожелае, би могла да постигне онова, което не можа да постигне Фернанда: да я лиши от една любов, която тя вече считаше за осигурена чак до смъртта. За пръв път трябваше да търпи Аурелиано Втори дебелоочията и свирепите опявания на държанката и дори се побоя да не би неговите отнасяни и донасяни сандъци да изминат обратния път за къщата на съпругата. Това не се случи. Никой не познаваше по-добре един мъж, отколкото Петра Котес своя любовник, и знаеше, че сандъците ще останат там, където ги пратят, защото, ако Аурелиано Втори мразеше нещо, то беше да си усложнява живота с поправяния и местения. Тъй че сандъците останаха, където си бяха, а Петра Котес се захвана да отвоюва мъжа, наточила единствените оръжия, с които не можеше да й го оспорва дъщерята. Това също бе ненужно усилие, защото Меме никога не беше имала намерение да се бърка в работите на баща си и ако би го направила, то непременно щеше да е в полза на държанката. Не й оставаше излишно време да досажда никому. Тя самата метеше спалнята и подреждаше леглото, както я научиха монахините. Сутрин се грижеше за дрехите си, везеше в пруста или шиеше на старата ръчна машина на Амаранта. Докато другите спяха подиробедния сън, тя се упражняваше два часа на клавесина, знаейки, че всекидневната саможертва ще поддържа спокойна Фернанда. По същата причина продължаваше да изнася концерти на църковни разпродажби и ученически вечеринки, макар поканите да ставаха все по-редки. Надвечер се оправяше, слагаше си простите костюми и високите и корави обуща с каишки и ако нямаше какво да прави с баща си, отиваше по домовете на приятелките, където оставаше до време за вечеря. Беше изключение Аурелиано Втори да не отиде тогава да я търси и заведе на кино.