Сто години самота
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сто години самота». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Днес не — каза той на бръснаря. — Ще се видим в петък.
Имаше тридневна брада, прошарена с бял мъх, ала не смяташе за необходимо да се бръсне, щом в петък щеше да се подстригва и можеше да направи всичко наведнъж. Лепкавата пот от нежелания следобеден сън съживи в подмишниците му белезите от слепите циреи. Дъждът бе престанал, но слънцето все още не се показваше. Полковник Аурелиано Буендия звучно се уригна, което възвърна на небцето му киселината от супата и което бе като заповед за организма да наметне одеялото и да отиде в нужника. Там остана повече от необходимото време, приклекнал върху плътната вкисналост, която се изкачваше от дървения сандък, чак докато навикът му посочи, че е време да поднови работата. По време на клечането отново си припомни, че е вторник и че Хосе-Аркадио Втори не е идвал в работилницата, защото беше ден за плащане в чифлиците на банановото дружество. Този спомен, както всички други през последните години, го отведе, ни в клин, ни в ръкав, да мисли за войната. Спомни си, че полковник Херинелдо Маркес някога бе обещал да му намери кон с бяла звезда на челото и че никога после не стана дума за това. После се отплесна към разпръснати случки, ала ги възкреси, без да ги окачествява, тъй като, не можейки да мисли за друго нещо, бе научил да мисли ледено безстрастно, та незаличимите спомени да не нараняват никакво чувство. На връщане от работилницата видя, че въздухът започва да изсъхва и реши, че моментът е добър да се изкъпе, но Амаранта го бе изпреварила. И започна втората рибка за деня. Изработваше опашката, когато слънцето се показа с такава сила, че яснотата изскърца като платноходка. Измитият от тридневното ръмене въздух се изпълни с хвърчащи мравки. Осъзна, че му се иска да иде по малка нужда, а се стиска, докато досглоби рибката. Отиваше към двора, в четири и десет, когато чу далечните медни инструменти, бумканията на тъпана и ликуването на децата и за пръв път от младини насам съзнателно стъпи в един капан на носталгията и съживи чудното следпладне с циганите, когато баща му го заведе да види леда. Санта София де ла Пиедад заряза работата в кухнята и изтича към вратата.
— Това е циркът — извика тя.
Вместо при кестена полковник Аурелиано Буендия отиде също до входната врата и се размеси със зяпачите, които се любуваха на шествието. Видя облечена в злато жена върху темето на слон. Видя тъжна едногърба камила, видя облечена в холандско платно мечка, която тактуваше на музиката с черпак и тенджера. Видя смешниците да правят маймунджилъци на опашката на шествието и видя отново лицето на своята жалка самота, когато всичко отмина и не остана нищо друго освен светлото пространство на улицата и пълният с хвърчащи мравки въздух, и няколко зяпачи, надзъртащи в бездната на неизвестността. Тогава отиде при кестена, мислейки си за цирка, и докато пикаеше, помъчи се да продължи да мисли за цирка, ала вече не намираше спомена. Свря глава между раменете като пиленце и остана неподвижен, опрял чело о ствола на кестена. Семейството не научи чак до другия ден, в единайсет по обед, когато Санта София де ла Пиедад отиде да изхвърли боклука в задния двор и й направи впечатление, че лешоядите се спускаха.
Последната ваканция на Меме съвпадна с жалейката за смъртта на полковник Аурелиано Буендия. В затворената къща нямаше място за веселби. Приказваше се шепнешком, ядеше се в мълчание, казваха молитвата по три пъти на ден и дори упражненията на клавесин в горещината на следобедната почивка имаха погребално звучене. Въпреки тайната си враждебност срещу полковника, именно Фернанда заложи строгостта на онази жалейка, изненадана от тържествеността, с която правителството възхвали паметта на мъртвия враг. Аурелиано Втори, както обикновено, отново взе да спи в къщата, докато мине ваканцията на дъщеря му, и навярно Фернанда направи нещо, за да възстанови предимствата си на законна съпруга, защото на следната година Меме завари една току-що родена сестричка, която кръстиха против волята на майката с името Амаранта-Урсула.