Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Само искам да знаете, че я обичах.
Бош се поколеба. Погледна Райдър и отново насочи вниманието си към вратата. Можеше да приложи два подхода към Стодард. Да опита да получи признание още сега или да го уговори да излезе от къщата и да му спаси живота. И двата подхода бяха възможни, ала не и еднакво вероятни.
— Какво точно се случи? — попита той.
Мина доста време, преди директорът да отговори.
— Случи се това, че тя искаше да задържи бебето и не можеше да проумее, че това ще провали всичко. Трябваше да се избавим от него… и после тя промени отношението си.
— По въпроса за бебето ли?
— Към мен. И за всичко.
Бош зачака. След няколко секунди Стодард продължи:
— Обичах я.
— Но сте я убили.
— Допуснах грешки.
— Като оная нощ ли?
— Не искам да говоря за оная нощ. Искам да си спомня всички моменти преди оная нощ.
— Не ви обвинявам.
Хари погледна Райдър и вдигна три пръста. Щяха да броят до три. Тя кимна. Беше готова.
Бош вдигна показалец.
— Знаете ли какво не разбирам, господин Стодард?
И вдигна средния.
— Какво?
Хари вдигна третия пръст и изрита вратата. Талашитът лесно поддаде и тя се отвори с трясък. Инерцията запрати Бош в стаята. Той насочи пистолета напред и се обърна към леглото.
Директора го нямаше там.
Детективът продължи завъртането си и зърна Стодард в огледалото. Стоеше в ъгъла от другата страна на вратата, вдигнал дългото дуло на револвера към устата си.
Бош чу вика на Райдър и я видя как влита в спалнята и се хвърля върху Стодард.
Гърмежът разтърси стаята. Райдър и Стодард се строполиха на пода. Оръжието падна от ръката на директора и се плъзна настрани. Хари светкавично стовари тежестта си върху Стодард, докато партньорката му се измъкваше изпод него.
— Ранена ли си, Киз?
Не получи отговор. Опита се да погледне към нея, като продължаваше да притиска директора под себе си. Райдър притискаше длан към лявата страна на главата си.
— Киз?
— Не съм ранена! — извика тя. — Обаче май оглушах с едното ухо.
Стодард се опита да се надигне и изпъшка:
— Моля ви!
Бош долепи гърдите му до пода, бързо изви ръката му назад и я закопча с белезниците. След кратка борба изви и другата и също я закопча. После се наведе и го попита:
— За какво ме молите?
— Да ме оставите да умра.
Хари се изправи и го дръпна да стане.
— Това ще е прекалено лесно, Стодард. Все едно пак да ви оставя да се измъкнете.
Хвърли поглед към Райдър, която също беше станала. Няколко кичура от косата й бяха опърлени от изстрела — толкова близо бе гръмнал револверът.
— Ще се оправиш ли?
— Стига да престане нищенето.
Бош вдигна очи и видя дупката от куршум на тавана. В далечината се чу вой на сирени. Той стисна Стодард за лакътя и го побутна към вратата.
— Отивам да го заведа в някоя кола. Ще го закараме в Девъншир и ще го държим там до предявяване на обвинението.
Райдър само кимна. Още не бе дошла на себе си.
Хари поведе Стодард към стълбището. Когато стигнаха в дневната, директорът отчаяно заговори:
— Можете да го направите сега.
— Какво да направя?
— Да ме застреляте. Кажете, че съм побягнал. Откопчайте едната гривна на белезниците и кажете, че съм се освободил. Искате да ме убиете, нали?
Бош спря и се втренчи в него.
— Да, бих искал да ви убия. Но това ще е прекалено милосърдно към вас. Ще трябва да си платите за онова, което сте направили на момичето и на неговото семейство. А ако ви очистя още сега, няма да покрия дори само лихвите за тия седемнайсет години.
И грубо го забута към вратата. Излязоха на предната морава в момента, в който отпред спря патрулка и изключи сирената. Бош видя аеродинамичната лампа на покрива — беше чувал за тия нови коли със супермодерна техника. Управлението можеше да си позволи само по няколко за всяка бюджетна година.
Колата му даде една идея. Той вдигна ръка и описа кръг във въздуха — знак, че положението е овладяно.
Докато водеше Стодард към патрулката, видя Мюриъл Верлорън: вървеше по средата на улицата към дома си. Взираше се в директора. Устата й беше отворена, сякаш в безмълвен вик на ужас.
41
По пътя до Девънширския участък Бош седеше на задната седалка при Стодард. Райдър беше останала да успокои Мюриъл и да я прегледат медиците. После щеше да дойде в участъка с колата на Хари.
До Девъншир бе само десетина минути. Бош знаеше, че трябва бързо да се опита да измъкне признание от директора. Първо му прочете правата. В стаята на Ребека Верлорън той бе направил някои признания, ала едва ли можеха да ги използват в съда, защото не бяха записани и не го бяха предупредили за правата му, сред които беше правото да мълчи.