Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
— Иди при тях и сложи край на този бой! — нареди тя на чудовището, което току-що се бе завърнало.
Бок незабавно се обърна и се втурна към двамата мъже. Сидни недоволно поклати глава — можеше само да се надява, че Бок ще успее да се справи с положението и те ще могат да продължат по следите на елфа.
Потънала в мисли, младата магьосница така и не видя, че зад нея пленницата се надигна.
Кати-Бри знаеше, че това е единственият й шанс. Пропълзя напред напълно безшумно и с всичката сила на вързаните си ръце блъсна Сидни в тила. Магьосницата се строполи на земята и Кати-Бри се втурна покрай нея. Тичаше право към малката горичка, а сърцето й биеше до пръсване. На всяка цена трябваше да се приближи достатъчно близо до приятелите си, за да могат да чуят предупредителния й вик, преди да са я заловили.
В мига, в който потъваше под гъстите корони на големите дървета, до ушите й достигна викът на Сидни:
— Бок!
Чудовището незабавно се насочи към нея. Все още се намираше далече, но всяка крачка на огромните му крака скъсяваше разстоянието между тях със застрашителна бързина.
Дори и да бяха забелязали бягството на пленницата, Йердан и Ентрери бяха прекалено погълнати от битката, за да се занимават с нея.
— Никога вече няма да ме унижаваш! — гласът на Йердан надвика звъна на стоманата.
— О, нима! — изсъска Ентрери. — Има много начини за оскверняване на един труп, войнико и смятам да ги приложа до един върху твоите разлагащи се кости.
И той отново се впусна в атака, насочил цялото си внимание към своя враг. Смъртоносният танц на оръжията му ставаше все по-бърз и по-опасен, сякаш черпеше сили от някакъв скрит извор.
Йердан се биеше умело, но убиецът отбиваше всичките му удари с невероятна лекота. Лусканецът влагаше всичките си умения и сили, ала без никакъв резултат — палачът не бе получил дори драскотина. А още отсега виждаше, че ще се умори много преди Ентрери.
Размениха си още няколко удара. Оръжията на убиеца свистяха все по-страховито и по-бързо, докато Йердан, здраво стиснал меча си с две ръце, все по-трудно успяваше да замахва достатъчно силно. Войникът се бе надявал, че по това време Сидни вече ще е сложила край на битката. Ентрери ясно виждаше неговата слабост и той не можеше да разбере защо Сидни още не се намесва. Йердан се огледа наоколо, усещайки как отчаянието му нараства, и тогава я съзря. Младата магьосница лежеше по очи върху твърдите камъни.
Достоен начин да се измъкне, помисли си той, все още мислейки единствено за себе си.
— Магьосницата! — извика той на Ентрери. — Трябва да й помогнем!
Убиецът с нищо не показа да го е чул.
— И момичето! — изкрещя войникът, надявайки се, че поне това ще привлече вниманието на противника му.
Опита се да сложи край на битката като отскочи назад и свали меча си.
— Ще довършим започнатото по-късно — заплашително рече той, макар че всъщност нямаше никакво намерение отново да се бие с Ентрери… поне не в честен двубой.
Убиецът не отвърна, но също сведе оръжията си. Йердан, доблестен както винаги, се обърна и тръгна да помогне на Сидни.
Изумрудената кама изсвистя и се заби в гърба му.
Кати-Бри с мъка си пробиваше път напред. Вързаните ръце й пречеха и тя трудно успяваше да запази равновесие. Някакъв камък се откъсна зад нея и за пореден път я запрати на земята. Пъргава като котка, тя светкавично се изправи на крака и продължи напред.
Ала Бок бе по-бърз.
Кати-Бри отново падна на земята и се удари в купчина камъни. Стръмният склон на хълма, по който се опитваше да слезе, бе осеян с хлъзгави камъни, които я препъваха на всяка крачка. Тежките стъпки на чудовището се чуваха все по-близо и момичето знаеше, че няма да успее да го над бяга. Ала нямаше друг избор. Горещата пот пареше израненото й лице и я заслепяваше. Вече бе загубила и последната си надежда, но не спираше — все още не искаше да приеме неизбежния край.
Въпреки ужаса и безнадеждността, които бяха завладели цялото й същество, Кати-Бри трескаво се опитваше да измисли как да се измъкне. Склонът продължаваше още десетина метра, а точно до нея се издигаше тънкото, изгнило стъбло на някакво отдавна изсъхнало дърво. Внезапно й хрумна отчаян план, но в него имаше зрънце надежда и Кати-Бри реши да опита. Спря за миг и внимателно разгледа корените на дървото, опитвайки се да разбере дали бяха достатъчно големи, за да осъществи онова, което бе намислила.
После се отдръпна на няколко крачки и приклекна, готова за страховит скок. Бок бързо достигна върха на хълма и се насочи право към нея, а от тежките му стъпки грамадните камъни се разхвърчаха във всички посоки. Само след миг чудовището се надвеси над нея и протегна гнусните си ръце.