Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Но херцог Ръдърфорд продължаваше да лежи неподвижно На практика той бе кажи-речи мъртъв.
— Какво се е случило? — извика Дом.
Ан чу гласа му и трепна. В следващия миг той се втурна в стаята и впери поглед в дядо си. Лицето му пребледня като платно.
— Получи апоплектичен удар — дрезгаво обясни тя.
— О, Господи! — прошепна Дом. Стоеше като вкаменен.
Ан се изправи и пусна ръката на херцога. Беше му говорила повече от час с надеждата да предизвика някаква реакция от негова страна, но напразно. Имаше чувството, че от минута на минута животът му гасне.
Тя се отдръпна назад, към долния край на леглото, като внимаваше да не се докосне до Дом дори с полата си. В момента той ни най-малко не приличаше на убиец.
В момента Дом плачеше. Не издаваше нито звук, но сълзите се стичаха по лицето му като безкраен поток. Той се приближи до дядо си. Изглежда, че изобщо не забелязваше присъствието на Ан.
— Дядо, аз съм виновен за всичко! Съжалявам!
Ръдърфорд не помръдваше.
Дом приседна до него и нежно отметна един бял кичур от челото му.
— Господи, толкова съжалявам! — Ридание задави гласа му. — Как е възможно? — прошепна той. — Ти си толкова силен, толкова всемогъщ… Винаги съм те смятал едва ли не за безсмъртен.
Ан обгърна раменете си е ръце. Не искаше да гледа, но не можеше да отмести очи. Отново бе започната да плаче беззвучно.
— Нуждая се от теб — прошепна Дом. — Не можеш да ни оставиш точно сега. — Гласът му се прекърши.
Той избърса очи с ръкава си.
— Дядо, не исках да те укорявам за това, че си ме измамил. Не знам защо си направил онова, което си направил — предполагам, че е било заради липсата на друг наследник — но не беше ли за предпочитане да избереш някой далечен братовчед? Божичко… — Дом не можа да продължи, задавен от сълзи.
Ан почти забрави собствените си проблеми. Искаше й се да отиде при Дом, да го прегърне, да го утеши. Но вместо това стоеше на мястото си като вкаменена, стиснала здраво ръце.
— Аз съм виновен за всичко — прошепна Дам е изкривено от болка лице. — Аз те нараних. Не исках да те наскърбявам. Проклетият Феърхейвън!
Ан нямаше никаква представа за какво говори.
— Предполагам, че ти би искал да продължа да поддържам тази измама. Добре, ще направя всичко, което е по силите ми. Въпреки че не разбирам нищо. Въпреки че според мен Феърхейвън представлява заплаха. Може би трябваше да му дам пари. Може би Кларис ще ми помогне да разбера цялата тази бъркотия. — Той се усмихна измъчено. — Вече й пратих съобщение да дойде.
Ръдърфорд продължаваше да лежи неподвижен като каменна статуя.
— Може би всичко вече е без значение! — извика Дом.
— Дом… — чу Ан собствения си плах шепот.
Но Дом не я чу.
— Толкова съжалявам. Съжалявам за всичко. — Той хвана ледените ръце на дядо си в своите, наведе се и го целуна по челото. — Не умирай. Моля те, не умирай. — Лицето му отново се обля в сълзи. — Обичам те, дядо, винаги съм те обичал, винаги ще те обичам. Без теб детството ми щеше да бъде толкова пусто и самотно. За мен ти винаги си бил много по-истински баща от Филип.
Дом скри лице в шепите си. Тялото му се разтърси от ридания. Ан постави нежно ръка на рамото му. Плачеше.
— Има ли някакво подобрение? — попита Кларис от прага на стаята на херцога.
Беше вече късна вечер. Кларис бе пристигнала току-що. Гласът й сепна Дом.
— Не.
Той се обърна към майка си с мрачно изражение. Вече близо дванадесет часа не се бе отделял от леглото на дядо си. Навън се бе спуснала нощ — черна, безлунна, беззвездна и студена.
Кларис погледна към херцога.
— Това е ужасно — бавно каза тя. — Но той вече е стар човек, Доминик.
Дом се изправи на крака.
— Изобщо не ти пука, нали? Не знам защо, не знам какво е имало между вас, но на теб изобщо не ти пука за него. Така че не се преструвай на загрижена!
Тя се разплака.
— Защо ми говориш така? Какво съм сторила? Да не би аз да съм му причинила удара?
Дом осъзна, че е напълно права и се помъчи да се овладее.
— Извинявай, майко. Прости ми. Много съм разстроен.
Кларис кимна. Лицето й беше мокро от сълзи. Устните й трепереха. Тя отиде до него и го погали по бузата.
— Няма причини да се караме, Доминик. Особено сега.
За миг той затвори очи. Сетне ги отвори и се отдръпна от нея.
— Матю Феърхейвън беше тук днес, за да ме изнудва.
Кларис нададе ужасено възклицание и се вкопчи в таблата на леглото.
— Божичко!
— Налага се да ти кажа всичко — мрачно каза Дом, като се обърна с гръб към леглото. — За Филип, Феърхейвън е бил много повече от най-добър приятел. Той е млад, красив мъж и изглежда е бил влюбен в него.