Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Да можеше Феърхейвън да умре!
— Стига, майко, не го мислиш наистина.
— Напротив. Искам да умре.
Настъпи мълчание.
— В момента нервите ти са прекалено опънати и просто не съзнаваш какво говориш — каза накрая Дом с решителен тон. Но беше шокиран.
Кларис вдигна поглед към него и попи сълзите си с кърпичка.
— Как може да си толкова спокоен, когато си изправен пред опасността да изгубиш всичко, което имаш?
Изражението му беше мрачно.
— Не бих казал, че съм спокоен.
Тя продължи, сякаш изобщо не го бе чула:
— Аз никога повече няма да бъда приета в обществото. А ти ще бъдеш лишен от цялото си богатство и титли, за да ги придобие някой дебел, глупав, алчен далечен роднина на семейството.
— Напълно е възможно — каза Дом е безизразен глас. — Ако Феърхейвън наистина разгласи това, което знае.
— Отивам в стаята си — промълви Кларис и отново подсуши очите си. — Трябва да помисля.
И тя се отправи към вратата. Дом я проследи с поглед, сетне седна тежко в долния край на леглото на дядо си и закри лицето си е ръце. Болеше го много повече за майка му, отколкото за самия него. Ако се случеше най-лошото, той щеше да го преживее, но съвсем не бе сигурен дали и Кларис ще успее да се справи. Все едно, беше твърдо решен да я закриля и да се грижи за нея до последно.
Потънал в мисли, Дом не видя как пръстите на Ръдърфорд помръднаха, как клепачите му трепнаха. И не чу тихия му, отчаян стон.
Кларис изобщо не се колеба, въпреки късния час. Твърде много неща бяха поставени на карта.
Тя нареди да докарат каретата и след двадесет минути вече беше пред лондонската Уейвърли Хаус.
Изкачи решително широките каменни стъпала на изградената от варовик къща. Беше едновременно тъжна и ядосана. Уейвърли Хаус бе принадлежала на Филип. Сега трябваше да принадлежи на Дом, но вместо това принадлежеше на Матю Феърхейвън. Този човек заслужаваше да умре.
Феърхейвън явно бе задържал старата прислуга. Разбра го, когато икономът отвори тежката входна врата. Той се поклони, без да успее да скрие изненадата си.
— Милейди.
Кларис усети, че в очите й напират сълзи. Но тя, която инак толкова често и с такава лекота прибягваше до този изпитан женски трик, плача, точно сега не се нуждаеше от него.
— Хендрикс, тук съм за да видя Феърхейвън. В къщи ли си е?
— Да, готви се да вечеря. — Хендрикс взе визитната й картичка и я въведе в салона.
Кларис потръпна. Не беше влизала в тази къща поне от десет години. Предпочиташе да живее в провинцията, за разлика от Филип, който бе прекарвал времето между пътуванията си в чужбина предимно в Лондон. Салонът беше преобразен. Тя се зачуди дали всички тези безвкусни промени са били направени от Филип или от младежа. Все едно, червената тапицерия на мебелите беше прекалено ярка, а позлатата — прекалено лъскава. Килимите също бяха твърде крещящи и твърде нови. И откъде ли се бяха взели парите за всички тези красиви картини и скулптури? Обзе я огорчение. Очевидно Филип и Феърхейвън бяха изразходвали доста време и средства за тази къща и за съвместния си живот.
На прага на салона се появи самият Феърхейвън.
— Лейди Сейнт Джордж — любезно кимна той.
Тя го погледна и се вцепени. Колко беше красив! Колко млад. Колко съвършен. Въпреки че беше мъж, видът му я накара да усети цялата тежест на годините си. Да се почувства стара и нежелана.
Погледите им се срещнаха.
Кларис се усмихна. Изпитваше омраза към този мъж, независимо че самата тя никога не бе желала Филип.
— Ето че най-после се срещаме. Простете ми, задето не преливам от радост.
Феърхейвън веднага свали маската на любезност от лицето си. Сега то беше изкривено от гняв.
— Простете ми, мадам, задето не ви предлагам почерпка или стол за сядане. — Очите му святкаха.
— Не желая вашето гостоприемство — сряза го в отговор тя.
— Не съм си го и помислял — каза той. — Какво желаете?
Кларис го изгледа хладно, въпреки че ръцете й трепереха.
— Не, въпросът е какво желаете вие? И какво възнамерявате да правите?
— Май че сте уплашена?
— Да — призна тя. — Аз съм уплашена. И ядосана. И много, много отчаяна.
— Вие заслужавате да страдате.
— Нима съм сторила нещо на вас самия? Затворих си очите за гнусната ви връзка с моя съпруг, преструвах се, че не знам нищо! — възкликна Кларис.
Очите на Феърхейвън се насълзиха.
— Вие сте го направила нещастен. Измамила сте го. Филип ви мразеше. Непрекъснато ми повтаряше колко ви мрази. Аз също ви мразя.
— И аз го мразех — извика тя. — Нямах друг избор, освен да се омъжа за него. Нямах представа какъв е, но още тогава го мразех!