Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Веднъж, когато германците се опитват да задържат евреи от защитения от Валенберг район, той изтичва навън и извиква: „Това е шведска територия… Ако искате да ги отведете, ще трябва първо да ме застреляте.“ През „шведската територия“ преминават около 20 000 евреи. Валенберг оказва помощ на още 70 000 в гетата и в лагерите, които оцеляват до освобождението.
Валенберг получава подкрепа и съвети, а също и средства от американския Съвет за работа с бежанците. Той работи и за американското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — УСС. Твърди се, че президентът Рузвелт лично одобрява хуманитарната мисия на Валенберг, както и шпионската му дейност. Мисиите му будят съмнение, тъй като той понякога изчезва, но документите, разсекретени наскоро от ЦРУ, разкриват част от загадката. Историкът на ЦРУ Кевин Рафнър заявява, че на базата на тези документи „съвсем естествено е заключението, че Раул Валенберг е работил в полза на американското разузнаване“.
По настояване на Вашингтон Валенберг е назначен в шведската легация в Будапеща. Според американски вестник САЩ тогава оказват натиск върху неутрална Швеция да спре доставките на желязна руда за Германия.
На 16 януари 1945 г. по време на жестоките боеве за Будапеща съветски войски освобождават „шведската територия“ на Валенберг. Но съветските власти, очевидно убедени, че Валенберг е американски шпионин, макар и да е много странно как биха могли да имат подобна информация, не му оказват помощ. На 17 януари той отива със съветски офицер и шофьора му в съветската военна щабквартира в Дебрецен на около 200 км източно от Будапеща. Той не се връща от там и тръгва мълвата, че е арестуван.
След войната започва усиленото му търсене. Постъпват съобщения, че е бил виждан в различни съветски затвори. През 1957 г. съветското правителство в отговор на международния интерес към Валенберг отговаря, че е починал в московския затвор ЛУБЯНКА на 17 юли 1947 г. от „сърдечен удар“. Но съществуват твърдения — на германски военнопленници, по-късно освободени и завърнали се в родината си, — че е бил виждан и след тази дата в съветската затворническа система, а именно във Владимировския затвор — на около 200 км североизточно от Москва.
Руснаците твърдят, че арестът и хвърлянето му в затвора са „огромна грешка“. През октомври 1989 г. съветските власти предават на семейството на Валенберг някои от личните му вещи — паспорт, пари, бележник и разрешително за пистолет, но не и записките му.
През 1996 г. американската пощенска служба оповестява, че в памет на Валенберг ще бъде издадена ПОЩЕНСКА МАРКА с една-единствена дума на нея — „хуманитарно“. След НЕЙТЪН ХЕЙЛ Валенберг е вторият разузнавач, който е удостоен с американска пощенска марка.
Валкюри RS–70
Разузнавателен самолет, използван и за нанасяне на удари. Той е предложен от американските военновъздушни сили като начин да бъде спасен B–70 Валкюри — свръхзвуков бомбардировач за големи височини. B–70 е „мъртвороден“ поради големите разходи по поддръжката на един толкова голям и сложен самолет. Освен това полетните показатели не са на равнище освен максималната скорост.
Работата по B–70 започва в края на 1954 г., когато генерал Къртис Лъмей — главнокомандващ американското стратегическо въздушно командване, призовава конструкторите да разработят самолет, приемник на бомбардировача B–52, и да отделят повече внимание на скоростните характеристики. През 1957 г. е сключен контракт с компанията Норт американ авиейшън. И веднага се пристъпва към работа.
През ноември 1959 г. на съвещание с военните по важни въпроси на отбраната на САЩ президентът Айзенхауер казва на началник-щаба на военновъздушните сили, че „B–70 изобщо не му допада във военен смисъл“. Президентът забелязва, че ако стигне до етап производство, B–70 няма да бъде готов през следващите 8–10 години, а тогава ракетите ще бъдат основното оръжие за стратегически действия. На 29 декември 1959 г. военновъздушните сили с неохота взимат решение да създадат само опитен образец XB–70. Въпреки това програмата B–70 е възобновена няколко месеца по-късно, когато президентската кампания от 1960 г. отново разпалва интереса към стратегическите оръжия. През август 1960 г. администрацията на Айзенхауер разширява програмата до 13 образеца за изпитания.
Програмата продължава, след като през януари 1961 г. президентът Кенеди влиза в Белия дом. Първият XB–70 все още не е готов за полет, но към края на годината военновъздушните сили дават ново обозначение на самолета — RSB–70 (от reconnaissance strike bomber — бомбардировач за стратегическо разузнаване), а по-късно — само RS–70. Според програмата от RS–70 трябва да бъдат произведени 60 самолета, които да изпълняват разузнавателни мисии над вражески обекти по време на атака с ядрени ракети. (Военновъздушните сили отчаяно се стремят да запазят системата B–70 и затова обмислят възможността за използване на самолета като транспортно средство.)