Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Но дори и във военновъздушните сили се повдига въпросът, как ще се процедира с B–70. Окончателният удар е нанесен през април 1961 г., когато министърът на отбраната Робърт Макнамара нарежда програмата да се сведе до образците без оръжейните системи. Макнамара поставя под въпрос и техническата приложимост на подобен самолет и смята, че стратегическите ракети са много по-удачни, отколкото далекообхватните бомбардировачи. На 31 януари 1963 г. той казва пред Конгреса: „RS–70, като пренася ракети въздух-земя, ще осигури минимална ефективност за цялостната безопасност. По моя преценка тази програма не си струва огромните допълнителни средства, които, както е пресметнато, възлизат на 10 млрд. долара освен одобрените вече 35 млрд.“ (Предназначени за B–70.)
B–70 се оказва най-тежкият произвеждан самолет. На 21 септември 1964 г. излита първият опитен образец, а през 1965 г. — вторият. Вторият самолет претърпява катастрофа на 8 юни 1966 г. при въздушен сблъсък с изтребител F–104. Това е капката, която прелива чашата, и цялата програма е преустановена. Така се слага край на един особено амбициозен разузнавателен самолет. (Първият XB–70 е прехвърлен в НАСА и лети до 4 февруари 1969 г.)
Като бомбардировач B–70 трябва да има тегло при излитане 237 т (включително 124 т гориво). Бомбеният отсек е разчупен за 2 атомни бомби, разположени между масивните въздуховсмукателни отвора на 6-те турбореактивни двигателя, които са в края на корпуса. По-късно е дадено предложение бомбите да се заменят с управляеми ракети. Оръжие за защита не е предвидено. Екипажът е 2-членен. B–70 е предшественик на бъдещите военнотранспортни самолети.
Вж. НМ–1 (NM–1).
XB–70A Valkyrie
Ван Демън, Ралф (1865–1952)
РАЗУЗНАВАЧ от армията, който се смята за баща на съвременното американско ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.
През 1889 г. Ван Демън завършва Харвардския университет. Една година преподава право, а след това постъпва в медицински факултет, който завършва през 1893 г. Едновременно с това посещава и пехотно-кавалерийската школа във Форт Лийвънуърт, Канзас.
През 1898 г. Ван Демън е назначен в Управлението за военна информация в армията на САЩ и 1 година служи в Куба. След това, през 1901–1903 г., е прехвърлен в Управлението за военна информация към отдела за Филипините, където работи до 1903 г. и събира разузнавателни сведения както за настроените враждебно към САЩ местни жители, така и за японците. Докато е на Филипините, той разкрива и успява да предотврати заговор за убийството на генерал Артър Макартър.
Ван Демън се връща във Вашингтон и постъпва в Армейски военен колеж. През 1906 г., след като завършва колежа, е изпратен в Китай с тайна мисия да открие и да определи стратегическите обекти, които са от интерес за японците. Завръща се във Вашингтон през 1915 г., вече с чин майор, и отново е назначен в Управлението за военна информация, което в негово отсъствие е обединено с Военния колеж. Впрочем работата му на новото място не е свързана с разузнаването. Той чете и регистрира военните доклади от американската кампания в Мексико и от европейските фронтове на Първата световна война. Той създава своя система за обобщение на постъпващата информация и за по-сетнешното й разпространение сред заинтересуваните структури на щаба.
След като Америка се включва в Първата световна война, Ван Демън напразно се мъчи да убеди началник-щаба на армията генерал Хю Скот, че армията трябва да разполага със служби за разузнаване. Скот смята, че американската армия просто трябва да се обърне към френското и британското разузнаване и да каже: „Ето ни и нас, готови за служба, и ще ви бъдем безкрайно признателни, ако ни предадете необходимата информация за врага, събрана от разузнавателните ви служби.“
Въпреки че Скот му забранява да се обръща към военния министър, Ван Демън пренебрегва заповедта. По-малко от 48 часа след срещата му с министъра Ван Демън е назначен за ръководител на Управлението за военно разузнаване (Military Intelligence (Ml) — МИ). Наречено е разузнавателно, а не информационно, тъй като британците вече използват този термин, а американската армия ще работи с тях.