Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— След четири години в колежа познавам разликата между пиян и надрусан.
— Толкова се радвам, че благодарение на парите ни си получила тъй безценно образование — сряза я Реми.
— Разговаряхте ли за това, Савана? — попита Кинг.
— Не се бъркам в чужди работи.
— И на никого ли не каза, например на Еди?
— Повтарям, не се бъркам в чужди работи. Ако случайно не си забелязал, с Доротея не сме много близки.
След вечерята Реми се оттегли под предлог, че имала да пише писма, а Савана остана да изпрати гостите. Кинг обаче трябваше да отиде до тоалетната и помоли Хари и Мишел да го изчакат. Докато го нямаше, Хари отведе Савана настрани и поведе с нея тих разговор. Когато Кинг се върна, тримата се сбогуваха и излязоха.
Хари каза:
— Не исках да те пренебрегвам, Мишел, но се тревожа за Савана и трябваше да си поговорим на четири очи.
— Забеляза ли, че тя вече се облича като майка си? — попита Кинг.
— Това беше един от признаците, че нещо не е наред — отвърна дипломатично Хари. — Реми е много властна жена и навярно дори независимо момиче като Савана не може да устои на нейната воля.
— А Реми пише много писма, води си дневник и сигурно получава много писма от приятели — подметна Кинг.
Хари го погледна изпитателно.
— Да, предполагам. Както и аз. Важно ли е?
— Докато отивах до тоалетната, случайно минах покрай кабинета. Реми седеше вътре и наистина пишеше писма.
— И какво? — попита Мишел.
— Не ми дава покой мисълта, че все още не знаем какво е било взето от тайните отделения в нейния гардероб и гардероба на Боби. Ами ако са били писма, дневници или нещо подобно?
— Звучи логично — каза Хари. — Жени като Реми често желаят да имат сигурно скривалище за поверителните си писма.
— Писма, които могат да се превърнат в обвинение срещу нея — каза Кинг. — Нямам предвид обвинение пред закона, по-скоро става дума за нещо лично. Така или иначе, струва си да имаме едно наум.
Напуснаха къщата. Мишел бе пристигнала отделно. Тя се сбогува с Хари и Кинг, после потегли. Хари седна в спортната си кола, размаха ръка и подкара след нея.
Кинг тъкмо се готвеше да последва примера им, когато видя бележката на предната седалка.
Текстът беше кратък и делови. „Искам да поговорим. Ще дойда при теб довечера в десет. Сали“
Кинг се огледа, но не видя никого. Погледна часовника си. Беше девет. Запита се дали да не покани по телефона Мишел да дойде на шлепа. После отхвърли идеята. Така можеше да подплаши Сали.
Седна в колата и потегли. След шейсет минути част от загадката можеше да се изясни или поне тайнствеността донякъде да се разсее. Засега щеше да действа сам.
66
Един час по-късно Кинг посрещна Сали на отклонението от шосето, поведе я покрай строежа на новата си къща и надолу по стъпалата към шлепа.
Виждаше се, че младата жена е много нервна, и той се опита да я успокои:
— Постъпваш правилно, Сали. Наистина. А щом веднъж споделиш с някого, ще се почувстваш по-добре.
Седнаха до малката кухненска маса. Навън езерните води тихо се плискаха около корпуса. Кинг бе налял на Сали чаша горещ чай и сега я гледаше нетърпеливо.
— Джуниър — каза накрая той. — За него ли дойде да ми разкажеш?
Сали тежко въздъхна и се престраши.
— Бях с него, когато стана обирът.
Кинг бе изумен.
— Помогнала си му в кражбата?
— Не! Не бяхме там, а при Джуниър. В новата къща, която строеше.
— Значи обирът не е негово дело?
— Няма начин. Бяхме там от осем вечерта до четири сутринта. А до имението на Батъл има поне час път с кола.
— Защо си била с Джуниър в новата му къща?
Сали отпи от чая и се облегна. По пламналите й бузи заблестяха сълзи.
— О, боже, не мога да повярвам, че ти разказвам това.
Кинг повиши глас.
— Сали! Защо беше с него?
— Когато той работеше при Батъл, ние се сближихме. Бяхме… мисля, че и двамата бяхме самотни.
— Имала си връзка с Джуниър?
— Съвсем не беше така! — разпалено възрази тя.
— Добре тогава, обясни ми как е било — отвърна спокойно Кинг.
— Бяхме само приятели. Отначало. — Сали остави чашата и се приведе напред. — Той ми беше казал, че вечерта ще работи в новата къща. Жена му била свободна и щяла да се погрижи за децата. Аз отидох и го съблазних. Това е. Вече знаеш.
— Ти съблазни него?