Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Тя се засегна.
— Невинаги ходя по джинси, изпоцапани с конски фъшкии, Шон. В свободното време съм адски чистоплътна. Естествено, той бе изненадан, когато се появих. Но му дадох ясно да разбере за какво съм дошла.
— Мислех, че Джуниър обича Лулу.
— Вярно, но все пак е мъж, а аз бях, кажи-речи, гола и нямаше как да устои на предложението. Исках само секс, без въпроси и без обвързване. А доколкото бях чула от него, Лулу от доста време не му обръщала внимание. По цели нощи работела в онзи клуб.
— Значи завари Джуниър напълно готов и склонен за действие?
— Нека го кажем така: той беше физически неспособен да извърши онзи обир. По дяволите, когато свършихме, дори и аз едва се държах на крака.
Кинг вдигна ръка.
— Добре, добре, не са ми нужни подробности.
Сали избърса очи.
— Истината е, че искрено го харесвах. Знам, че изглеждаше едър и груб, но под тази външност се криеше нежно сърце.
— Защо не разказа всичко това, когато арестуваха Джуниър за обира?
— Той не ми позволи! Каза, че по-скоро би предпочел да отиде в затвора, отколкото да признае на Лулу какво е станало.
— Добре, мисля че го разбирам. А по-нататък?
— Това е. Измъкнах се от погребението на Батъл, за да кажа няколко прощални думи над гроба на Джуниър. Мислех, че никой няма да забележи. — Тя сведе очи към масата. — Ще се разчуе ли всичко това?
— Може би не, след като Джуниър е мъртъв, а Реми вярва в неговата невинност. Според мен няма смисъл да помрачаваме хубавите спомени на Лулу за съпруга й.
— Той наистина я обичаше, Шон. Онова беше мимолетно приключение, нищо повече. — Сали помълча и добави с изтънял глас: — Май за друго не ставам.
След като Сали си тръгна, Кинг се запита дали да не сподели с Мишел по телефона, но реши да изчака до сутринта. Беше изморен.
Скрит в тъмнината край шлепа, убиецът видя Сали да се отдалечава. С помощта на подслушвателното устройство бе чул целия разговор между двамата. Проследи как на шлепа угасват последните светлини. Щеше да изчака, докато Шон Кинг заспи дълбоко, а после да му направи едно последно посещение.
67
Мишел се прибра у дома, потренира кикбокс с тежката круша, закачена в мазето, зареди пералнята и дори поразчисти кухнята. След това си взе душ и се канеше да си легне, но изведнъж я обхвана странно безпокойство. Мислите й непрестанно се връщаха към убийствата. Дали не бяха пропуснали нещо? Кинг не изключваше възможността мисис Кани да не е загинала при автомобилна злополука, а да е била убита. Но от кого?
Главата й бучеше от напрежение и тя реши да се разходи с колата; това винаги проясняваше мислите й. Пътят минаваше край кантората. Тя спря и влезе вътре с намерение да прегледа отново записките по разследването, които държеше в бюрото си. Може би щяха да й подскажат нещо.
На минаване през малката приемна тя видя върху бюрото на секретарката няколко листчета с телефонни съобщения. Едното беше за Кинг от някой си Били Едуардс. Името й се стори познато, но не успя да си спомни къде го е чувала. Телефонният код беше от района на Лос Анжелис. Реши, че там все още е рано. Едно от нещата, които я дразнеха в работата с Кинг, беше, че той не обичаше да споделя, дори и с партньорката си. Сега може би имаше шанс да го изпревари. Тя позвъни на Едуардс. След третия сигнал отсреща вдигнаха слушалката.
— Били Едуардс?
— Същият. Кой се обажда?
— Мишел Максуел. Аз съм партньорка на Шон Кинг в Райтсбърг, Вирджиния. Мисля, че той ви е търсил.
— Точно така. Преди малко се опитах да се свържа с него.
— В момента е извън кантората и ме помоли да ви се обадя.
— Нямам нищо против. Какво точно искате да знаете за времето, когато работех при семейство Батъл?
Този път Мишел си спомни. Били Едуардс беше механикът, натоварен да поддържа автомобилната колекция на Боби Батъл. Бяха го уволнили само ден след подслушания от Сали Уейнрайт скандал между Боби и Реми.
— Точно този период ни интересува — бързо отговори Мишел. — Доколкото разбрахме, уволнили са ви внезапно.
Едуардс се разсмя.
— Изритаха ме без предупреждение.
— Боби Батъл ли го направи?
— Самият той. Чух по новините, че, бил умрял. Вярно ли е?
— Да. Той даде ли някакво обяснение защо ви уволнява?
— Нито дума. Но и не беше длъжен. Знам, че нямаше нищо общо с работата ми. Признавам, че това отношение не ми беше много приятно, но иначе човекът постъпи съвсем коректно. Плати ми добро обезщетение и написа страхотна препоръка, с която скоро се хванах на работа в Охайо при друг богаташ с още по-голяма автомобилна колекция.