Игра на часове

— Сали каза, че точно преди да започне скандалът, Боби пристигнал с ролс-ройса.

— Ролсът ли? Беше същинска прелест. Имаше само пет такива в целия свят. Той отърва ли се от него накрая?

— Да, доколкото разбрах, още следващата година.

— Така и очаквах.

Мишел застина.

— Защо?

— Сутринта, когато ме изритаха, отидох да си прибера инструментите и багажа. Винаги съм си падал по онзи ролс. Беше великолепна машина. Както и да е, тогава го видях за последно. — Едуардс се изсмя. — Не че някога ще си имам свой.

Мишел се чувстваше напрегната като тетива.

— И какво направихте?

— Исках да го погледна за сбогом. Свалих покривалото, седнах вътре и си представих, че е мой.

— Ясно, ясно — прекъсна го нетърпеливо Мишел. — Но защо очаквахте Батъл да се отърве от колата?

— Защото, когато покривах ролса отново, забелязах, че предната броня е нащърбена отляво, а единият фар е пукнат. Трябва да е станало през нощта, защото предния следобед бях проверил колата и нищо й нямаше. Всъщност не беше кой знае каква повреда, но с такава кола поправките гълтат хиляди долари. А и вече не се намират резервни части. Жалко, много жалко. Сигурно Батъл е блъснал колата някъде и се е вкиснал. Той мразеше нещо да не е наред. Често идваше в гаража и изпадаше в бяс, ако забележеше петно от масло на пода или зле закачен номер. Сигурно му е призляло, като е видял повредите по ролса. Знаех си, че ако не успее да го поправи както трябва, ще гледа да се отърве. Просто такъв си беше.

— Казахте ли някому, че ролс-ройсът е пострадал?

— Не. Колата си беше негова; можеше да прави с нея каквото си иска.

— Помните ли точната дата, когато стана това?

— Трябва да е било в нощта, преди да ме уволнят. Както казах, бях проверил ролса предния следобед и всичко беше наред.

— Разбирам. Но на коя дата се случи?

Едуардс помълча.

— Беше преди повече от три години, сигурен съм. Някъде през есента. Известно време работих за една компания в Северна Каролина, докато ми се отвори работата в Охайо. Може би септември. Не, май беше октомври или ноември. Поне така ми се струва — добави той не много уверено.

— Не можете ли да бъдете по-точен?

— Вижте, трудно ми е да си спомня къде съм бил миналата седмица, камо ли преди три години. Доста съм обикалял оттогава.

— Не можете ли да си погледнете разписките за заплатата от времето когато сте били при Батъл? Или от работата в Северна Каролина или Охайо? Това би ни улеснило.

— Госпожо, аз живея в едностаен апартамент в Западен Холивуд. Нямам къде да държа непотребни хартии. И за дрехите си едва намирам място.

— Нали ще ми позвъните, ако си спомните?

— Добре, щом е важно.