Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
Пристъпва към тях.
Тежко повредените от времето каменни колони му напомнят за келтските кръстове, които украсяват църковните дворове в Корнуел и Уелс. Опитва се да прочете надписите. На единия открива буквите OPTIMI, които са близки до латинското мъжко име Optimus, Оптимус.
На друг май разчита RESTEVTAE или RESGEVT, което може да е женското име Resteuta (Рестеута) или Resgeuta (Ресгеута). Надписите на третия и четвъртия гроб са още по-трудни. Единият прилича на POTIT, а може и да е PO TIT, а другият е IGERNI, TIGERNI. Би могло да е Tigernus (Тигернус), син на някой, който също се е казвал Tigernus.
– Ако мъртвите можеха да говорят, нали?
Бронти се обръща и вижда червенокоса жена в жълт анорак, черни непромокаеми панталони и кафяви туристически обувки, която му се усмихва приятелски.
– Аз съм Джералдин Бръмър – подава му ръка. – Предполагам, че вие сте господин Томлинсън от Националния тръст.
– Не, не съм – поклаща глава Бронти. – Аз съм... просто американски турист, на посещение на острова.
– О, съжалявам! Грешката е моя. Аз съм от организацията „Естествена Англия“. Грижим се за опазването на морската флора и фауна в района; идвам за гмуркането.
– Предполагам, че щом се гмуркате, дъждът не ви притеснява.
– Всъщност обичам дъжда. Кара ме да се чувствам по-жива.
Телефонът на Бронти звънва.
– Извинете ме за минутка.
– Разбира се – усмихва се жената. – Късметлия сте, че въобще имате сигнал.
Той ѝ се усмихва в отговор и се обръща с гръб.
– Ало?
– Елеонора е. Можеш ли да говориш?
– Почакай – Бронти прави още няколко крачки встрани. – Казвай.
– Децата на Мици са отвлечени.
– Какво?!
– Взети са от дома на леля им в Сан Матео. Ще ти разкажа всичко по-късно. Сега трябва да ме информираш за развитието на случая, за всичко, което сте открили и смяташ, че ще ни е от помощ.
128
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Мици е на път да изпусне нервите си. Почти изпада в истерия, когато вижда Мирдин, само на метър от нея.
– Мамка му! Ти пък откъде се взе? Ей, не бива да се промъкваш така покрай хората!
Старецът се усмихва. Доближава я, лицето му е озарено от добрина.
– Дойдох да ти дам сила.
– Моля?
Мирдин хваща двете ѝ ръце, преди тя да успее да ги отдръпне. Стиска я силно и издържа с лекота на втренчения ѝ поглед.
Мици изпитва странно усещане, което плъзва по ръцете и гърдите ѝ като дълбока басова нота. Опитва се да издърпа пръстите си от неговите, но те са като заключени там, тежки и неподвижни както краката ѝ в двора на идване. Изпълва я плътна топлина, сякаш някой е надул климатика до дупка.
– Затвори очи заради мен.
Обикновено за подобна реплика всеки мъж би получил ритник, но Мици усеща, че няма воля да му се противопостави.
– Върни се назад във времето. Помисли си за мига, в който роди дъщерите си. Спомни си как в момент на най-голяма слабост си създала най-великото творение на света. Спомни си първия им дъх, първия им плач. Какво почувства, когато ги пое в прегръдките си. Какво почувства, когато целуна личицата им и докосна нежната кожа. Спомни си тази магия.
Хваща ръцете ѝ и ги поставя зад гърба ѝ, сякаш са вързани отзад.
– Виж децата си. Виж ги като новородени, които за първи път навлизат в земната светлина, как се носят към теб, за да бъдат положени в ръцете ти.
Мици иска да каже нещо, но не може. Съзнанието ѝ е препълнено с първичния възторг на майчинството.
Мирдин поставя жилавите си ръце на раменете ѝ.
– Коленичи.
Краката ѝ поддават и студеният твърд под докосва коленете ѝ.
– Земята ти дава сила. Обновява те, поглъща страховете ти и ти позволява да растеш – продължава той и натиска малко по-силно раменете ѝ. – Легни.
Мици се плъзва и ляга на пода, усеща студенината му до бузата си.
– Земята ти дава енергия и защита. Тя те храни, когато няма храна, и те прикрива, когато няма къде да се скриеш. Тези, които те гледат, ще виждат само физическата ти форма, лежаща отгоре, но духът ти ще бъде под земята, защитен и захранван като корените на вековно дърво.
Мици има чувството, че излиза извън тялото си. Знае, че е подложена на някаква хипноза, но в същото време усещането ѝ дава толкова сила и енергия, че не изпитва желание да се съпротивлява.
– Когато се изправиш, ще бъдеш силна. Толкова силна, че никой жив човек не ще може да те повали. Когато се надигнеш и чуеш името си, не ще помниш, че си говорила с мен, нито, че съм бил тук. Но когато настъпи моментът, ще си спомниш своята сила. Сега разпери ръцете. Почувствай земята и ѝ благодари, задето е станала твой приятел. Коленичи и я почети. Застани гордо върху нея, както се издига най-високото дърво в гората, и после отвори очи.