Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Не – казва началничката ѝ. – Смятаме, че жената, която е направила контакта със сестра ти, работи поне с още един мъж, може би повече. Елеонора точно говори с Рут и тя ѝ каза, че според нея акцентът ѝ бил калифорнийски.
– Рути е добра в това; преди беше учителка и можеше да познае от коя част на страната е всяко дете по акцента.
– Ще направим скица на жената. Можем да използваме защитена видеовръзка с компютъра на Рут. Не е като да сме при нея, но пак ще се получи.
Елеонора се навежда към микрофона отново.
– Открихме и съпруга ти. Участвал е в пиянско сбиване в бар и е прекарал нощта в ареста в Оукууд. Дежурният сержант те познава отпреди и ще го изрита навън, без да му повдигне обвинение.
Мици изпъшква с досада.
– Алфи никога няма да се промени. Ще му дам половин час да се освести и ще му звънна. Ще прикачите ли екип към него?
– Да – потвърждава Донован. – Срещнахме се с ОБОД, те искат да се запознаят със случая, който разследваш. Помолих Елеонора да вземе досието от Вики и да им го даде, за да са в течение. Знам, че е трудно, но сещаш ли се за някого, който може да ти има зъб и да стои зад това, хора, които си задържала, банди, на които си застанала на пътя?
– Не мисля, че е това. Напълно съм убедена, че е дело на този, който е убил Софи Хъдсън заради флашката, която е взела от магазина на Голдман.
– И която все още е у теб?
– Да, в мен е – отвръща Мици. Усеща погледа на Оуен, впит в нея. – Сложила съм я на място, където никой няма да я намери.
– Ако си права – казва Донован, – похитителите ще поискат да я заменят срещу децата ти.
– Знам. И искам да съм ясна. Доказателство или не, ако това означава, че ще си получа момичетата, ще я дам, без да ми мигне окото.
Елеонора усеща, че разговорът ще загрубее, и се намесва.
– Ще ме свържеш ли с Бронти, за да ме информира за развитието на случая?
– Той не е тук. Проучва някои религиозни следи на Лънди.
– Лънди? Къде е това?
– На западното крайбрежие. Ще му се обадя и ще му кажа да ти звънне.
– Не, остави. Имаш си достатъчно неща на главата.
– Благодаря – Мици приключва разговора и се оглежда. Далтън и сър Оуен са напуснали стаята.
На тяхно място се е появил високият слаб белобрад мъж, който беше видяла в градината.
127
ЛЪНДИ
Бурята, за която метеоролозите предупреждаваха, връхлита малкия остров.
Повечето от трийсетината души, които живеят тук, са се прибрали в къщите си в южната част, но Бронти предизвиква стихиите, облечен с прекалено тънък дъждобран, взет назаем от хотела.
Досега е намерил останките на стара гранитна каменоломна, разпръснати земеделски постройки, малък къмпинг, няколко вили и това е.
За мнозина Лънди би бил ад, но не е и за него. Самото място и неговата откъснатост от външния свят му носят духовно удовлетворение, каквото рядко е намирал извън семинарията.
Освен Гробовете на великаните, където се твърди, че били открити скелети от по два метра и половина, старият Дан му бе изброил и много други места с историческо или религиозно значение. Всички имат екзотични имена като Окото на иглата, Дяволската пързалка и Точката на затваряне, но засега се е задоволил само с разходка под дъжда покрай ниските каменни стени на гробището „Бийкън хил“. Подобно на много други гробища, то е разположено на най-високия хълм, място, което според древните е било най-близо до боговете и небесата.
Бронти бавно оглежда района. Взира се в подгизналите зелени пасища, преливащи в безбрежните мили на заобикалящите острова вълни. Някъде там Бристолският пролив се слива с Келтско море – място, където се смесват велики води и се завихрят неразказани митове и легенди.
Минутите текат и той осъзнава, че всичко, което го разделя от дома му в Америка, е просто вода. Оглежда се и си спомня думите на лодкаря, че на древните келти това място сигурно им се е струвало като края на света.
Дъждът спира, сивите облаци се отместват и слънчевите лъчи стоплят лицето му. Вятърът изчезва и се възцарява величествена тишина. После се разнасят звуци на пискливи птици, които пърхат високо и се реят из просветляващото ясно небе. Повдига качулката на дъждобрана си и различава чайки, скорци, косове и май дори един сокол.
Свежда поглед към блещукащата от дъждовните капки трева и вижда гробовете. Четири самотно стоящи камъка, които човек не би погледнал повторно, ако не знае историята им.