Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– И тепърва трябва да бъде такава – казва Хелена. – Момичетата ѝ също. Да се надяваме, че инстинктът за оцеляване на майка им се е предал поне отчасти и на тях.
Бийм изучава една от снимките – на нея Мици е по-млада, гушнала е двете си малки дъщери – по една във всяка ръка, и ги носи към морето.
– Има ли вероятност Фалън да се опита да работи по случая сама?
Донован мисли на глас.
– Звънна ми веднага. Което означава, че се опитва да играе по правилата, иска да участваме активно в разследването.
Психоложката се усмихва скептично.
– Не се заблуждавайте – една майка би направила всичко, за да спаси децата си. А майка като Фалън ще следва правилата само докато вярва, че има смисъл от тях. След това няма да има граница, която да не е готова да премине.
125
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Мици затваря.
Оуен и Джордж Далтън се взират в нея с очакване.
Тя е почти в транс, когато проговаря.
– Трябва да им предам кодекса до двайсет и четири часа, иначе ще убият едно от момиченцата ми.
Посланикът я повежда към близкия диван. Знае, че няма смисъл да я залъгва за дилемата, пред която се намира.
– Решението, което ще вземете сега, е критично. За нещастие, тъй като имате две дъщери – те наистина ще убият едната от тях, ако се наложи, за да увеличат предимството си.
Мици гледа втренчено ръцете си. Отдавна не ги е виждала да треперят. Вдига глава към високия уелсец.
– След като тези кучи синове получат това, което искат, най-вероятно ще убият и двете, нали?
Той знае, че е права.
– Какви указания ви дадоха?
– Напомниха отново да не се свързвам с ченгетата. След час ще звъннат, за да ми кажат къде трябва да отида. Казах им, че съм в Англия, и те отвърнаха, че го знаят. После затвориха.
– Англия ли казахте?
– Да. Защо?
– Вие не сте в Англия, а в Уелс. Означава, че знаят, че сте пресекли океана и сте дошли в Лондон, но не знаят, че сте дошли тук, за да ме видите.
– Или – добавя Далтън – означава, че не са наясно, че това са две различни страни.
Оуен забелязва напрежението на лицето на Мици.
– Ще откажа хеликоптера. Предвид обстоятелствата, тук е най-доброто място, на което можете да сте. Със сигурност няма смисъл да се връщате в САЩ.
– Не знам.... – Мици определено става все по-нервна. – Искам да съм близо до момичетата си.
– Разбирам. Но докато пътувате, ще изгубите възможността за контакт с похитителите.
Тя разбира какво има предвид.
– Не знам. Не мисля рационално. Дайте ми минутка.
– Какво ще правите с ФБР? Ще им кажете ли за това обаждане?
– Трябва.
– Настоятелно ви напомням, че ние имаме по-голяма възможност да ви помогнем от тях. Ако те допуснат и една грешка, бъдете сигурна, че тази банда ще убие децата ви и ще избяга.
Мици нервно гризе ноктите си.
– Бюрото следва стандартна процедура. Със сигурност подслушват телефона ми и вече са разбрали за обаждането.
– Не са. Около замъка има заглушаващ комуникациите щит. Никой не може да проследи местоположението ви по телефона или да чува разговорите ви.
Връхлита я внезапна мисъл.
– А вие? Вие записахте ли това обаждане? Успяхте ли да го проследите?
– Направихме го, но местоположението на похитителите е прикрито. Те използват антипроследяващи софтуерни програми, с които обаждането изглежда като направено на километри разстояние от истинската им локация. Можем да ги разбием, но ще отнеме време.
Мици изглежда отчаяна.
– Аз нямам време.
Телефонът ѝ звънва.
Тя поглежда и вижда, че е личният номер на Донован.
– Шефката ми е. Трябва да вдигна.
– От вас зависи – посланикът я докосва внимателно по рамото. – Трябва да решите дали да се доверите на ФБР, които се занимават с отвличания от десетилетия, или на нас – организация, която се бори с подобни неща от хиляди години.
126
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
Сандра Донован ѝ обяснява, че е с Елеонора и я пуска на високоговорител.
– Мици, Елеонора съм – италианката се привежда над бюрото на началничката си и говори в оформеното като паяк устройство за конферентна връзка. – Ще направим всичко, за да върнем децата ти, обещавам.
– Знам. Някой обади ли се на полицията?
– Не – отговаря Донован. – Не знаят нищо и ще ги държим в неведение възможно най-дълго. Уреди ли си полет?
Мици се колебае.
– Мислех да остана тук известно време и да видя дали похитителите няма да се свържат с мен. Не искам да съм във въздуха, ако звъннат. Имате ли вече някакви следи?