Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Бих поставила името си на страницата единствено като знак на признателност към вас — казвам предпазливо.
— Направи го — казва той мило. — Аз съм късметлия. Има само две неща, които ме безпокоят, и нито едно от тях не ми тежи прекалено — отпуска се назад в стола си, а аз поставям сладкишите и виното по-близо до него.
— Какви са те?
— Булон — казва той унило. — След цялата ни храброст при превземането му, съветът иска да го върна на французите. Никога няма да го направя. Изпратих Хенри Хауард там на мястото на баща му, само за да убеди всички, че можем да го задържим.
— А той убеждава ли ги?
— О, кълне се, че никога няма да напусне града, заявява, че дори самият намек за това е позорен — Хенри се подсмихва. — А баща му ми нашепва, че той е хлапе, което би трябвало да се прибере у дома и да живее така, както му нарежда той. Обичам, когато има раздор между баща и син. Животът ми става много по-лесен, когато двамата клонят в две различни посоки, но и двете — сочени от мен.
Опитвам се да се усмихна.
— Но откъде знаете на кого да вярвате?
Той отвръща с хитра гримаса.
— Не зная. Това е тайната. Изслушвам единия, изслушвам другия, насърчавам всеки да мисли, че му имам доверие и се вслушвам в съветите му. Преценявам ги, докато се препират, и избирам.
— Но това изправя баща срещу син — изтъквам. — Настройва вашия главнокомандващ във Франция срещу Тайния ви съвет и поражда дълбоко разделение в страната.
— Толкова по-добре, защото тогава не могат да заговорничат срещу мен. Във всеки случай, не мога да върна Булон на французите, независимо какво иска Тайният съвет, защото Карл Испански настоява да го задържа, настоява да не сключваме мир с Франция. Трябва да разигравам Испания и Франция като два песа в бой с кучета. Трябва да ги изправя; една срещу друга като кучкар.
— А другата ви тревога? — питам предпазливо.
— Хвала на Бога, тя е само дребна грижа. Нищо. Просто чума в Портсмут.
— Чума?
— Вилнее из флота ми, Бог да им е на помощ. Разбира се, ще им бъде тежко. Моряците спят на корабите или са настанени на най-ужасни места в онова бедно градче, капитаните и боцманите — при малко по-добри условия. Наблъскани са натясно, а блатата излъчват зарази. Войниците в новите ми крепости ще измират като мухи, когато болестта плъзне сред тях.
— Но военачалниците ви сигурно са в безопасност?
— Не, защото настоявам да останат с флота — казва той, сякаш животът на Томас Сиймор е нещо, за което би се сетил едва впоследствие. — Трябва да си поемат рисковете.
— Не могат ли да се приберат по домовете си, докато чумата бушува в Портсмут? — предлагам. — Трябва да се направи нещо, така че капитаните и командирите да не бъдат погубени от чумата. Ще имате нужда от тях в битка. Сигурно искате да ги опазите.
— Бог ще бди над онези, които ми служат — казва той спокойно. — Бог не би вдигнал ръка срещу мен и близките ми. Аз съм избраният от Него крал, Катрин. Никога не го забравяй.
В полунощ той ме отпраща — иска да бъде сам, но вместо да си легна, отивам в красивия параклис, коленича пред олтара, и прошепвам едва чуто:
— Томас, Томас, Бог да те благослови, Бог да те пази, любов моя, моя единствена любов. Бог да те пази от морето, Бог да те пази от чумата, Бог да те опази от греха и скръбта и да те изпрати благополучно у дома. Дори не се моля да се прибереш у дома при мен. Обичам те толкова силно, че само искам да си в безопасност, където и да си.
Кракът на краля отича отново и раната се отваря още повече. Той изобщо не може да го натоварва, затова слагат колела под подсиления му стол и го тикат на колела навсякъде из двореца. Като никога, духът му остава висок и той продължава да организира своите „кучешки боеве“, както се хвалеше пред мен. Възнамерява да изпрати Стивън Гардинър да се срещне с императора в Брюж, за да уреди сключването на договор с французите, който ще сложи край на една война между тримата велики крале на Европа; но в същото време, в пълно противоречие, кани представители на германските лутерански владетели да посредничат между Англия и Франция за сключване на таен пакт срещу испанския император. При това положение, в крайна сметка ще се окажем с два мирни договора, единият изготвен от паписти, а другият издействан от лутерани, и неспособни да подпишем нито един от двата.
— Не, това е прекрасен шанс за вярата ни — възразява Катрин Брандън, докато сядаме зад дългата ми маса, събираме перата и листовете си, и се подготвяме да изслушаме проповедта за деня. — Ако лутеранските лордове от Саксония могат да донесат мир на християнския свят, тогава реформираната религия ще бъде възприета като моралния водач, като пътеводна светлина за света. А те ще работят за краля, тъй като искат той да ги спаси от императора. Онова папистко чудовище призовава за кръстоносен поход срещу тях, срещу собствения си народ, само заради религията им — Бог да ги спаси и да ги закриля.