Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Ще дойдем веднага — казвам.
Нямам търпение да видя как изглеждам. След като пробвах много цветове, избрах да облека червената си долна рокля, върху нея — пищна рокля от златен брокат, поръбена с хермелин. Лично художникът я подбра от кралския гардероб. Каза, че иска всички цветове на картината да бъдат червени и златисти, да показват богатството ни, да демонстрират сплотеността ни, да показват великолепието ни в кралски цветове. Не казах, че червеното е любимият ми цвят, но, разбира се, знам, че подчертава бялата ми кожа. Той ме помоли да сменя любимата си шапчица във френски стил, с полукръгла основа, която нося, поставена назад върху косата си, с по-старомодната триъгълна шапчица. Нан донесе избраната от него шапчица от кралската съкровищница и я постави на главата ми.
— На Джейн Сиймор — каза тя кратко. — Позлатена.
— Никога няма да сложа това! — възкликвам, но художникът я бутна малко назад, така че косата ми да се показва леко и че да обрамчва лицето ми.
— Привилегия е да се рисува красива жена — каза той тихо, и ми показа как иска да седна, кацнала на ръба на един стол, със златистата си рокля, разливаща се като езерце около краката ми.
Сега се усмихвам на принцеса Мери.
— Завладяна съм от суетност — казвам. — Нямам търпение да го видя.
— Аз също — казва тя. Хваща Елизабет за ръка, а аз тръгвам начело, с Едуард Сиймор до мен и придворните ми дами зад мен. Стигаме до голямата зала, а придворните, дори някои благородници от Тайния съвет вече са там, любопитни да видят тази велика картина, която струваше толкова скъпо, а създаването ѝ отне толкова дълго време. Никой не я е виждал цялостна и завършена. Всички позирахме отделно, художникът се ръководеше главно от по-ранни портрети на краля, така че това ще бъде изненада за всички ни. Виждам Николас де Вент, художника, с неспокойно изражение, както и се очаква.
— Негово величество няма ли да дойде? — пита той, докато ми се покланя.
Каня се да отговоря, че няма, когато големите врати на залата за аудиенции на краля се отварят и се задава столът му на колела: кралят наполовина седи, наполовина лежи в него, подутият му крак е изпънат пред тялото, лицето му е зачервено, подпухнало и сковано в болезнена гримаса.
Художникът леко възкликва от изненада. Не е виждал краля, откакто най-напред обсъждахме портрета, а после Де Вент прерисува лицето на краля от великите портрети на Ханс Холбайн, които кралят предпочита пред всички други. Предполагам, че на картината зад покривалото ще е изобразен красив, около четирийсетгодишен мъж, заобиколен от съпругата си и децата си. Ще има два добре оформени крака в тесни, стигащи до коленете впити панталони в цвят на слонова кост с обичайния син жартиер, завързан под коляното, за да подчертава якия прасец. Няма да е проснат и разплут като разбит кораб на сух док, потящ се от усилието да повдигне огромната си глава.
Отивам при него, правя реверанс, и целувам горещата му буза.
— Какво удоволствие е да видя ваше величество — казвам. — Изглеждате толкова добре.
— Искам да видя как ни е издокарал — казва той кратко. Кимва на Де Вент. — Разкрийте го.
Картината е огромна, висока почти пет фута и дълга почти десет, покривалото остава закачено на горния десен ъгъл, за да можем да я видим разкривана инч по инч отляво, докато един паж изтичва да донесе столче, за да може да стигне до ъгъла, където златният брокат е захванат, скривайки пълната картина.