Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Така твърдиш ти — Нан протяга крак и прибутва един пън по-навътре в огъня. Вдига се стълб от искри; тя придобива смутено изражение.
— Какво има?
— Трябва да ти съобщя, че предлагат нова съпруга.
Едва не избухвам в смях.
— Това е смехотворно. Това ли дойде да ми кажеш? Не е нищо повече от клюка.
— Не, не е клюка. Предлагат нова съпруга, по-податлива към идеята за връщането на църквата в лоното на Рим.
— Коя? — питам насмешливо.
— Катрин Брандън.
— Сега съм сигурна, че грешиш — казвам. — Тя е по-пламенна привърженица на реформата дори от мен. Кръсти кучето си на епископ Гардинър. Държи се откровено грубо с него.
— Смятат, че тя ще се присъедини към тях, ако ѝ предложат трона. И вярват, че кралят я харесва.
Поглеждам сестра си. Лицето ѝ е извърнато към мен, погледът ѝ е прикован в жаравата. Тя се раздвижва смутено, докато слага сухи дърва.
— Това ли дойде да ми кажеш? Нима дойде толкова късно през нощта, за да ме предупредиш, че кралят мисли за нова съпруга? Че трябва да се защитя?
— Да — казва тя, все още без да ме поглежда в очите. — Страхувам се, че е така, да.
Огънят припуква в тишината.
— Катрин никога не би ме предала. Грешиш, като казваш такова нещо. Тя ми е приятелка. Работим заедно, мислим еднакво. Наистина е ужасно, Нан, черно злословие е да твърдиш такова нещо.
— Става дума за короната на Англия. Повечето хора биха направили всичко за нея.
— Кралят ме обича. Не иска нова съпруга.
— Казвам само, че кралят има чувства към нея, винаги я е харесвал, а сега тя е свободна да се омъжи и те ще възхваляват достойнствата ѝ.
— Тя никога няма да заеме мястото ми!
— Няма да има избор — казва Нан тихо. — Точно както ти нямаше избор. Освен това някои хора говорят, че той е неин любовник от години. Разправят, че двамата с Чарлс са си я делили. Чарлс никога не отказваше нищо на краля. Навярно, когато се е сдобил с красива млада съпруга, достатъчно млада да му бъде дъщеря, кралят също я е имал.
Изправям се и отивам до прозореца. Искам да разтворя широко капаците и да пусна нощния въздух в стаята, сякаш, подобно на спалнята на краля, мястото вони на разложение и разочарование.
— Това е отвратителна клюка — казвам тихо. — Не би трябвало да ми се налага да я чувам.
— Ужасна е. Но всички я повтарят. И затова си длъжна да я чуеш.
— И какво сега? — питам горчиво. — Нан, трябва ли винаги да си толкова злоезична? Трябва ли вечно да мълвиш лоши вести в ухото ми? Нима ми казваш, че той би ме напуснал заради Катрин Брандън? Седма съпруга ли ще си вземе? А може би и още една след нея? Да, харесва я, харесва Мери Хауард, харесва Ан Сиймор! Но обича мен, предпочита мен, пред всички други, повече от която и да е предишна съпруга. И се ожени за мен! Това е най-важното. Нима не можеш да разбереш това?
— Казвам, че трябва да те опазим. Никой не трябва да може да каже нищо срещу теб. Нито дори намек за репутацията ти, нито предположение за неразбирателство между теб и краля, нищо, което би могло да го накара да се настрои против теб. Нито дори за миг.
— Защото е нужен само миг?
— Нужен му е само миг да подпише заповед за арест — казва тя. — И тогава всичко свършва за всички ни.
Катрин Брандън се връща в двора, както ѝ е наредено, и не носи траур. Идва първо в моите покои и се покланя пред мен, и пред всичките си дами аз ѝ изказвам съболезнования за загубата ѝ и я поздравявам със завръщането ѝ на служба при мен. Тя сяда сред тях и поглежда превода, по който работим. Изучаваме Евангелието от Лука на латински и се опитваме да намерим най-чистите, най-ясните думи на английски, за да изразим красотата на оригинала. Катрин се присъединява към нас, сякаш е тук по желание, сякаш не иска да бъде в собствения си дом, със синовете си.
В края на сутринта, когато прибираме книгите си, за да излезем на езда, я викам с жест да дойде с мен, докато се преобличам в роклята си за езда.
— Изненадана съм, че се върнахте в двора толкова скоро — казвам.
— Беше ми наредено — казва тя кратко.
— Не бяхте ли в уединение, в траур?
— Разбира се.
Надигам се от мястото си пред посребреното огледало и улавям ръцете ѝ.
— Катрин, ваша приятелка съм, още откакто за пръв път дойдох в двора. Ако не искате да сте тук, ако искате да си отидете у дома, ще направя всичко по силите си за вас.
Тя ми отправя малка, тъжна усмивка.
— Трябва да бъда тук — казва тя. — Нямам избор. Но благодаря на ваше величество за добрината.
— Липсва ли ви съпругът ви? — питам любопитно.
— Разбира се — казва тя. — Той ми беше като баща.
— Мисля, че липсва и на краля.
— Сигурно. Винаги са били заедно. Но не очаквам да го покаже.