Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
При споменаването на палача Нан прикрива неволно потръпване и хвърля поглед към мен.
— Епископ Бонър няма оплаквания срещу вас? — повтаря тя слисано.
Ан надава звънлив, уверен смях.
— Този човек вечно е готов да се оплаква от нещо. Но нямаше никакво обвинение, което би могъл да ми прикачи. Кметът ме попита дали мисля, че нафората е свята, и аз не отговорих, защото знам, че е незаконно да се говори против хляба на литургията. Попита ме дали ако една мишка изяде нафората, мишката ще бъде осветена? Аз просто казах: „Уви, бедната мишка.“ Това беше най-хитроумният му въпрос: да се опита да ми заложи капан с осветена мишка!
Въпреки волята си не успявам да се сдържа и се засмивам, а Катрин Брандън улавя погледа ми и се изкикотва.
— Както и да е, слава Богу, че са ви освободили и са се подчинили на кралицата — казва Катрин, когато се съвзема. — Ние печелим спора, почти всички са убедени от мисленето на кралицата. Кралят се вслушва в нея, а целият двор мисли като нас.
— А кралицата преведе книга с молитви, която излезе под собственото ѝ име — казва Нан гордо.
Ан насочва кафявите си очи към мен.
— Ваше величество, това означава да използвате образованието и положението си за доброто на всички истински вярващи, и особено за доброто на жените. Да бъдете жена, която пише! Да бъдете жена, която публикува!
— Тя е първата — хвали се Нан. — Първата жена, която публикува в Англия, най-първата жена, която публикува на английски, първата, чието име е посочено на титулната страница.
— Тихо — казвам. — Има много учени като мен, и мнозина по-начетени. Имало е жени-писателки и преди мен. Но аз съм благословена със съпруг, който ми позволява да уча и да пиша, а всички сме благословени с крал, който позволява молитвите на църквата да бъдат разбирани от неговия народ.
— Благодаря на Бог за него — казва Ан Аскю пламенно. — Мислите ли, че ще позволи връщането на Библията отново в църквите, за да я четат всички?
— Сигурна съм в това — казвам. — Защото, след като поръча превод на литургията, той непременно ще иска Библията да бъде четена на хората на английски и Библията отново ще бъде върната в църквите.
— Амин — казва Ан Аскю. — И моята работа ще бъде свършена. Защото всичко, което изобщо правя, е да рецитирам думите от Библията, които съм запаметила, и да обяснявам какво означават. Половината проповедници в Лондон са просто говорещи Библии. Ако Библията бъде върната в църквите, всички ще бъдем спокойни. Ако хората могат отново да я четат сами, ще бъде все едно да нахраним множеството. Ще бъде чудо на нашата епоха.
Дворецът Уайтхол, Лондон
Есента на 1545 г.
Идваме в Уайтхол, когато времето застудява, сланата в градината прави връхчетата на клоните на тисовете по алеите сребристобели, а игличките им са зелени и тъмни. Коритата на фонтаните са покрити с тънък лед, и аз поръчвам да донесат всички кожи от помещенията на гардеробната в дома ми, замъка Бейнардс. Отново обвиват около врата ми самурените кожи на Кити Хауард, но тази година откривам, че те имат моето ухание, а призракът на момичето-кралица е изчезнал в студения полумрак.
Николас де Вент е завършил великия си портрет на петима ни и творбата очаква официалното си откриване, поставена на отреденото си място, точно както поръчахме, обвита в златен брокат. Никой не я е виждал, откакто е изнесена от ателието му; чакаме кралят да обяви, че иска да я види.
— Ще дойде ли ваше величество да открие тържествено портрета? — пита ме Ан Сиймор. — Негово величество помоли милорд съпруга ми да ви придружи.
— Сега ли? — питам. Чета книга, написана простичко като детски буквар, която обяснява тайнството на литургията, реалното съществуване на чистилището. Книгата е одобрена от Тайния съвет и е написана точно в техния надуто уверен тон. Затварям и я и се питам как става така, че мъжете, дори сериозни и вглъбени мъже, могат да оставят впечатлението, че никога не се замислят над нищо, а просто мислят, че знаят.
— Да, сега — казва тя. — Художникът е тук; всички се събират.
— Кралят ще дойде ли?
— Негово величество си почива — казва тя. — Кракът му е зле. Казва, че ще го види по-късно.
Изправям се на крака.
— Ще дойда — казвам. Виждам как Елизабет вдига любопитно лице. Тя е такова суетно дете, копнее да види как ли я е изобразил художникът. Позираше му в най-хубавата си рокля, с надеждата, че на окончателното изображение ще бъде поставена на централно място, до ръката на баща си, като призната принцеса от династията на Тюдорите. С принцеса Мери се споглеждаме иронично над главата на Елизабет. Може и да не сме развълнувани като момичета при мисълта за този портрет, но и двете се радваме, че сме признати в очите на всички. Тази картина ще виси в двореца Уайтхол с години, може би с векове. Хората ще я прерисуват и ще държат прерисуваните копия на почетно място в собствените си домове. Тя ще показва кралските деца с баща им, и мен, седнала до него. Тя ще отбележи постижението ми — велико постижение — да доведа кралските деца при баща им. Може и да не го даря с дете, както го дари Джейн Сиймор, няма да бъда негова съпруга в продължение на двайсет и три години като Катерина Арагонска, но направих нещо, което никоя съпруга не е успяла да направи преди — поставих децата в сърцето на кралското семейство. Двете момичета и скъпоценният наследник са на един и същ портрет с баща си. Това е изображение на кралско семейство, а аз съм там като тяхна призната майка. Аз съм кралица, аз съм регент, аз съм тяхна майка, а портретът ще показва децата ми около мен, съпруга ми до мен и когато погледнат този портрет, онези, които се съмняват във влиянието ми и си мислят, че могат да заговорничат срещу мен, ще видят жената в сърцето на кралското семейство.