Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Кафето на Синди беше на масата пред нея, тя се пресегна и бавно започна да го върти, вперила поглед в чашата, все едно е кристална топка. Без да поглежда Хънт, каза:
— Един ден отворих вратата на кабинета й, за да й дам някакви рентгенови снимки. Мислех, че е отишла в новата си клиника, иначе не бих нахълтала така. Както и да е, явно не ме беше чула да влизам, защото каза: „И аз те обичам“. След това затвори, обърна се и като ме видя, сякаш силно се стресна. Цялата пребледня и каза, че съм я уплашила до смърт, после избъбри някакво смутено извинение: „Беше Стюарт“. Аз се опитах да се пошегувам и подметнах: „Надявам се“. — Синди погледна право към Уайът. — Но сега си мисля, че може би не е бил Стюарт.
— И сега кой мислиш, че е бил?
Тя се замисли за момент, прехапала устни. Спря и каза:
— Но не, това би означавало… — След това обърканото изражение отново се върна в погледа й, когато го отправи насреща към Уайът.
— Това би означавало, че той я е убил.
— Не! Не съм казала това.
— Не го каза. Аз го казах. Синди, въпросът е твърде важен, за да увъртаме. За кого говориш?
— Не мога да си го представя. Искам да кажа, че Боб има семейство и…
— Боб Макафий? Мислех, че е разведен.
— Да, но има три деца. Все още е част от живота им. Не може да е убил никого.
— Хора с деца убиват всеки ден, Синди. Колко добре го познаваш?
— Разговаряли сме. Колкото познавам всички лекари тук, може би малко по-добре, защото идваше по-често във връзка с новата им клиника с Карин.
— Тук имаха ли възможност за срещи?
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид любовни срещи. Да имат връзка. Тук в болницата.
Може би Уайът прекалено бързаше, но тъй като Синди се притесняваше от неудобната тема, той не искаше да й дава време да се пита дали е редно да му отговаря. Тя не спираше да върти хартиената си чаша пред себе си и избягваше да погледне Хънт в очите.
— Ами… В тази сграда има много стаи с легла. Вие как смятате?
— Ти забеляза ли промяна в поведението на Карин през лятото!
— Малка може би. Но я отдавах предимно на напрежението покрай клиниката и наближаваше моментът изобретението й да получи одобрение от АХЛ — нали знаете за това?
Хънт кимна.
— Само че и двете неща отново се усложниха.
— Тя говореше ли за тях?
— Малко. През последните седмици беше доста напрегната, затова я попитах.
— И тя какво каза?
— Че били само делови проблеми. Сигурно просто прекалено се тревожела.
— Спомена ли нещо конкретно за Макафий?
— Не си спомням.
— А за доктор Пинкърт?
— Не.
— Какво „не“, Синди?
— Не, според мен нямаха лична връзка. С Боб може би. Но за Пинкърт съм категорична. — С тези думи Синди излезе от неловкия си транс. Спря да върти чашата си, погледна към часовника на стената и още веднъж провери часовника на китката си. — О, наистина трябва да се връщам на мястото си. — Избута стола си назад и понечи да се изправи.
— Може ли да ти задам само още един-два въпроса?
Тя се върна на мястото си с лека въздишка.
— Но само един-два. Става ли?
— Добре. Каза, че си се грижела за графика й. Това включваше само прегледите и операциите й ли?
— Предимно.
— Но знаеше и за другите й дейности, за да избегнеш припокриване на графика й, нали?
— Да, разбира се.
— Имаше ли друг човек, с когото Карин се срещаше редовно? Който присъстваше в живота й, ако щеш.
— Имате предвид цялата работа в южната част на полуострова?
В ПИ имаше един господин Блеър, президентът на компанията. И Кели, лаборантката й, а също и господин Форестър, нейният брокер. Знам, че го харесваше.
— Господин Форестър ли?
— Да, смяташе, че е наистина много готин. Шегуваше се с това. — Синди закри устата си с ръка. — Но може би не трябва да го казвам, нали? Нямам предвид, че е имала връзка с него. Просто смяташе, че е готин.
— Може и да е готин, но има непоклатимо алиби, така че няма защо да се притесняваш, че ще му създадеш неприятности. — Когато обаче Синди спомена за Кели Ръснак, Уайът реши, че й дължи малко информация в замяна на сведенията, които му даваше. — Новината не е добра, но вероятно трябва да ти я съобщя. Може вече да си чула, че миналата седмица асистентката на Карин Кели изглежда се е самоубила.
Младата жена зяпна с безизразен поглед. Този факт направо я срази.
— Няма явна връзка с Карин — продължи Уайът, — поне засега не знаем за такава. Но ако не друго, съвпадението е доста голямо.