Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Синди бе около трийсетгодишна. Нисичка и леко пълна, облечена със спретната тъмносиня пола и колосана бяла риза, тя въпреки това можеше да бъде наречена привлекателна. Средно дългата й къдрава черна коса обграждаше прелестно лице, което ставаше още по-прекрасно от сияйната и непринудена усмивка, от големите тъмни очи, които блестяха над съвършените й зъби, с които тя посрещна Уайът, когато той й се представи няколко минути преди това на работното й място малко по-надолу по коридора.
Синди обаче не се усмихваше, когато разбърка кафето си и каза:
— Такава ужасна загуба. Тя наистина беше един от най-добрите лекари и не го казвам само защото вече я няма. Нали разбирате, не се опитвам да бъда мила. Всички признаваха качествата на Карин още от самото начало. Трудно ми е да си представя, че подобно нещо може да се случи на човек като нея. Ей така изведнъж животът ти просто секва.
— Е, на Карин това не просто й се е случило.
— Да, допускам, че е така. — Тя отпи от кафето си. — И така, казахте, че работите за адвокатката на Стюарт. Това означава ли, че го смятате за виновен?
— Все още избягвам да разсъждавам, Синди. Опитваме се да разберем малко повече за живота на Карин. Смяташ ли, че е възможно Стюарт да я е убил?
Сепна се от директния въпрос.
— Не знам. Навсякъде за това говорят, нали разбирате. Както представят нещата, може и да е той.
— Познаваш ли Стюарт?
— Всъщност не — сви рамене тя. — Всъщност дори не помня да съм го поздравявала. Той не идваше често тук. Ако изобщо някога е идвал. Така че, не, не мога да кажа, че го познавам.
— А когато за пръв път научи за смъртта на Карин? Помниш ли какво си помисли най-напред?
— Просто не можех да повярвам, че е мъртва — поклати глава тя. — Реших, че трябва да е станала грешка. Но, разбира се, не беше така.
— А когато научи, че вероятно става дума за убийство?
— Не знам. Съжалявам. Струва ми се, че всъщност не съм мислела за нищо, освен че може да е влизане с взлом в къщата й или нещо подобно. А после започнаха да говорят за съпруга й.
— Значи не си имала причина да се съмняваш, че е бил Стюарт?
— Какво например?
— Ами например нещо, което се е случило тук, в болницата. Нещо, което може да си дочула, видяла или просто да си знаела. Двете с Карин бяхте ли приятелки?
— Извън работата ли? Не. Не мисля, че имаше много приятели извън работата.
— Добре, а тук? Колко време работи за нея?
— Четири години.
— Само за нея?
— Не само, но предимно. Грижех се за графика й.
— Добре ли се разбирахте?
— Наистина добре. Просто не се виждахме извън работата.
— И през цялото това време не си ли разказвахте лични неща?
— Понякога, струва ми се. Но не много. За дъщеря й и за сина ми от време на време.
— Какво за тях? Те познаваха ли се? Познават ли се?
— Синът ми е на седем години — широко се усмихна Синди. — Дъщеря й е на осемнайсет. Не се познават. Просто си говорехме като майки. Но освен това Карин беше много зает човек. Срещите й се нижеха една след друга — прас, прас, прас. След това влизаше в операция. Времето е пари, нали знаете.
— Тя ли казваше така?
Това предизвика друга усмивка, явно споменът не беше неприятен.
— Сигурно всеки ден.
Наполовина изпил кафето си, Уайът не разполагаше с нищо. Синди Делгадо явно приемаше света за чиста монета и не се интересуваше от клюки. Ако искаше да получи някаква полезна информация от нея, трябваше да я попритисне. Той бутна чашата си настрана и се наведе над масата.
— Синди, ще бъда честен с теб. Съпругът на Карин здравата е загазил. Той се кълне, че няма нищо общо със смъртта й и шефката ми му вярва. Тя подозира, че Карин е имала любовна връзка.
За няколко секунди лицето на Синди премина през най-различни изражения. Първоначално предположението — самата идея — явно я свари неподготвена. Живите й очи показаха най-напред изненада, след това объркване и накрая някаква решимост. Тя обаче се прикри добре и каза само:
— Защо шефката ти смята това?
Уайът сви рамене.
— Когато са я намерили, тя е била гола в горещата вана. Имало е две винени чаши. Карин е знаела, че Стюарт няма да се прибира тази нощ. Шефката ми смята, че е поканила някого.
— Искаш да кажеш, че този човек е дошъл и я е убил?
— Да, това е работната ни хипотеза. — Хънт снижи гласа си. — Синди, когато за пръв път ти споменах за това, ти се замисли за нещо. Прочетох го по лицето ти.
— Не, аз…
— Ако това ще те успокои, някои от колегите й смятат, че Карин се е срещала с някого. През последните няколко месеца. Забеляза ли някаква промяна в поведението на Карин или в начина, по който се е чувствала тогава?