Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Джина знаеше какво ще последва от страна на Джери Ейбрамс още преди да довърши последната си дума и се ядоса на себе си, задето си е позволила да се увлече. Не искаше нищо да попречи на плавния ритъм на разпита.
Съдия Тойнби изобщо не се замисли:
— Приема се.
Джина отново се обърна към Страут.
— Докторе, вече споменахте, че освен това жертвата е имала наркотик в кръвта си, така ли е? Употребата на алкохол не е ли противопоказна съвместно с употребата на викодин?
— Да.
— Защо е така?
— Защото и двете потискат централната нервна система.
— Какъв е резултатът, когато някой смеси викодин с алкохол?
— Зависи от дозата на всяко от веществата, но със сигурност апатия, потискане на дихателната дейност, вероятно крайно силна сънливост, отпуснатост на мускулите и на костите. — Той сви рамене. — Това може да предизвика множество проблеми, включително и спиране на сърдечната дейност.
— И понякога, докторе, такова съчетание може да е причина някой да се подхлъзне и да падне, нали?
— Да.
— Съгласно вашия огромен опит и без да имаме предвид Карин Драйдън, виждали ли сте смъртни случаи, които се дължат на употреба на много алкохол и наркотици в съчетание с гореща вана.
— Виждал съм.
— Можете ли да ни обясните?
— Разбира се. — Той се облегна на свидетелското си място, кръстоса крака и разказа накратко за опасността от злоупотребата с алкохол в съчетание с продължителен престой във вода с температура над четирийсет градуса — затруднено дишане, колапс на централната нервна система. Той завърши с думите:
— … но не това е убило жертвата в този случай. Тя се е удавила.
— Така твърдите вие, докторе. Но в този случай можете ли да твърдите със сигурност, че жертвата, която е била пияна и с толкова викодин в кръвта си, не е просто припаднала и не се е плъзнала под водата, където е починала?
— Не, не мога да го твърдя недвусмислено. Изобщо не мога да го твърдя.
Страут с мъка сдържаше лицето си безизразно. Беше подложен на най-добрия кръстосан разпит в кариерата си. Трябваше да отдаде на малката хитруша дължимото. Случаят си оставаше най-вероятно убийство, но показанията му бяха направили малко, за да го докажат.
Но както обичаше да казва, това беше предпочитаният от него проблем — проблемът на някой друг.
Отначало бойният план на Ейбрамс беше да използва Страут, за да установи факта на убийството и връзката между бутилката, фрактурата на черепа и удавянето. След това предвид възможността Джина да направи със Страут каквото беше направила, той призова лейтенант Ленард Фаро от клиничната лаборатория, за да установи произхода на бутилката, така наречената основа — каква е била, откъде идва, доколко е свързана със случая, и след това да се върне към тежката си артилерия относно мотива. Призова го на свидетелското място и бързо го разпита с кратки и конкретни въпроси.
Джина знаеше точно къде да уязви показанията му.
— Лейтенант Фаро, казахте, че сте намерили тази бутилка в кофата за смет в кухнята, нали?
— Да, госпожо.
— Взехте я, поставихте я в пликче за веществени доказателства, надписахте я и я изпратихте в полицейската лаборатория за анализ?
— Е, не беше точно така. Както казах по-рано, отнесох в лабораторията цялата торба с отпадъците и по мое нареждане служителите извадиха оттам бутилката и други нужни предмети.
— Под „нужни предмети“ имате предвид парчетата стъкло в същата кофа, нали?
— Да. Сравнихме ги с част от втора чаша за вино, която намерихме под горещата вана, и се оказа, че съвпадат.
— Разбирам. А намерихте ли отпечатъци по някоя от чашите? — Да.
— Намерихте ли отпечатъци на Стюарт Горман по някоя от двете чаши?
— Не, не намерихме.
— Установихте ли чии са отпечатъците?
— Не. Нямаше ги в базата данни.
След като извлече от тази тема всичко възможно, Джина продължи нататък.
— Така. Бутилката и парчетата от чашата са били в торбата за смет заедно, така ли е?
— Да. — Фаро явно не разбираше какво целят въпросите й, а това идеално устройваше Джина.
— Имаше ли още нещо в кофата за смет, сержант?
— Имате предвид още стъкло ли?
— Не. Имам предвид каквото и да е.
— Ами… разбира се. Нали е за боклук. Вътре имаше и други отпадъци.
Тонът и отношението му предизвикаха още тих смях от галерията. Опитваше се да изкара въпроса нелеп.
— А помолихте ли лабораторията да анализира и останалия боклук?
Зрителите в залата, вече донякъде настроени за драма от по-ранното представление на Джина със Страут, бяха слушали тихо и дори внимателно, но при този въпрос вълна от смях отново премина през галерията.