Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Тъй като сметна, че всички се смеят на Джина — и вероятно беше така — Фаро не успя да прикрие една бърза и самоуверена усмивка.
— Дали съм поискал от лабораторията си да анализира и останалия боклук?
— Да, това попитах.
— За какво? — той все още се опитваше да предизвика смях.
— Не знам — сви рамене Джина. — За улики?
Като осъзна, че дори въпросът на Джина да бе налудничав, тя го задаваше съвсем сериозно, Фаро се поизправи на мястото си.
— Бях заедно с лаборантите и наблюдавах, докато преглеждаха съдържанието на целия чувал. Взехме бутилката и останалите парчета стъкло, но нямаше нищо друго, което да заслужава внимание.
— Само боклук?
— Да, само боклук.
— Хм. Имаше ли отпечатъци по бутилката?
— Не. Беше избърсана.
— Искате да кажете, че някой е взел парче плат или друг материал и е избърсал повърхността, вероятно за да заличи намиращите се там улики, така ли?
— Да, точно така.
— Можете ли да различите предмет, по който просто няма използваеми отпечатъци, от друг, от който те са били умишлено изтрити?
— Да, можем. Обикновено по предмет като бутилка винаги има нещо, освен ако не е бил измит или избърсан. Прах, петна, частични отпечатъци, дори и ако тези частични следи не са достатъчни, за да разпознаем чии са. Това важи с особено голяма сила за стъклените повърхности, които са добра основа за отпечатъци от пръсти. Не открихме нищо подобно по бутилката. При отсъствие на свидетелства, че тя е била измита например, явно е била изтрита, преди да бъде пъхната в контейнера за смет.
— Но по нея все още е имало кръв, нали? Кръвта на Карин Драйдън? — Да.
— Значи изтриването не е било напълно успешно?
— Не. Микроскопични следи бяха останали по етикета. Който и да е изтрил бутилката, не е успял да ги отстрани напълно. Но трябва да ви кажа, че във всяко друго отношение се е справил чудесно.
— Нека ви попитам нещо, сержант. В плика с боклука имаше ли нещо, което може да е било използвано за изтриването на отпечатъците по бутилката? А вероятно и на кръвта на Карин?
— Какво например?
— Влажни кърпички, хартиени кърпички. Може би кърпа за съдове.
Фаро изглежда се обърка.
— Може и да е имало някакви хартиени кърпички, но по тях не е имало следи от кръв.
— Но помните да е имало конкретно такива кърпички?
Зад гърба й Ейбрамс възрази:
— Няма връзка, Ваша чест. Накъде води това?
— Мисля, че знам накъде води — отговори Тойнби. — Ще чуя само още няколко въпроса. Възражението се отхвърля. — След това изпъна показалеца си към Джина. — Казах само още няколко, госпожо Роук.
— Да, Ваша чест. — След това отново се обърна към Фаро. — Сержант, имаше ли в боклука хартиени кърпички?
— Не си спомням конкретно. Вероятно.
— Ако е така, те все още ще бъдат достъпни за анализ, нали?
— Не, както казах, бяха в боклука. След като го прегледахме, го оставихме там.
— Сержант, вие знаете, че можете да извлечете ДНК проба от хартиена повърхност като например тази на хартиените кърпички?
Фаро видя капана и се поколеба. Джина продължи:
— Значи ако някой наистина е използвал въпросната бутилка, за да удари госпожа Драйдън, а после същият човек е изтрил бутилката и едновременно с това е изтрил пръстовите си отпечатъци от бутилката, той може да е оставил следи от своето ДНК, така ли е?
— Да.
Изведнъж шегите на Фаро за боклука вече не бяха толкова смешни.
— Обаче вие нито запазихте, нито анализирахте тези материали, така ли?
Фаро стрелна поглед към Ейбрамс. Това беше засечка — той не беше събрал най-важните доказателства.
— Отговорете, сержант.
Нужна му беше почти половин минута, което е дълго и зловещо време в претъпкана съдебна зала, но накрая поклати глава и каза:
— Ами… не.
— Ако бяхте запазили боклука, както го наричате, и разполагахме с хартиените кърпички, с които е била избърсана бутилката, може би щяхме да разберем дали клиентът ми е човекът, който я е избърсал, нали?
— Възразявам. Догадки.
Така беше, но Джина не даваше и пет пари какво ще прецени съдията. Беше постигнала своето.
Още преди Джина да се обърне, за да се върне на мястото си, Тойнби удари с чукчето си и обяви обедна почивка. Застанала на мястото си пред свидетелската скамейка, Джина пропусна Фаро покрай себе си и се обърна, за да го види как разменя няколко вероятно не особено приятни думи с Джери Ейбрамс.
Изчака Фаро да излезе през преградата, след това импулсивно направи няколко крачки към масата на обвинението. Ейбрамс стоеше прав и с наведена глава подреждаше папките си, но след миг вдигна поглед.