Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Городское фэнтези » Войните ги започват неудачниците [bg]
Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войните ги започват неудачниците [bg]

Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:

Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати... и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си. И постъпва правилно. Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница. Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои. Не знае, поне засега…
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 136
Перейти на страницу:

— Твърде много заключени врати. — Яна се усмихна, помаха с ръка на киселите охранители, които наблюдаваха заминаването им, и продължи: — Но се държаха достойно.

— Люди, — сви рамене навът. — В Цитаделата щеше да ви е доста по-трудно.

— За това предпочитам да сме приятели с вас, комисарю, — отново се усмихна младата жена. — Имате прекрасна кола. Ягуар?

— Абсолютно вярно. Ягуар XJ-220.

Спортната кола приличаше на собственика си — елегантна, мощна, предизвикваща уважение навсякъде. Свръхскъпият ягуар респектираше даже богатите шаси — заклети любители на спортните коли, — и Яна реши да поласкае самолюбието на комисаря на Тъмния Двор:

— Казват, че са свалени от производство.

— Много малък пазар, — обясни Сантяго, — но, ако нямате нищо против, бих искал да се върнем на темата.

— Разбира се — младата жена отвори чантата си и извади пудриерата. — Ще бъдете разочарован, комисарю. Артьом не успя да каже къде е скрил Амулета.

— Печално, — съгласи се навът. — Излиза, че съм си загубил времето да ви спасявам.

— Извинете, че попречих на плановете ви.

— Няма проблеми, — великодушно каза Сантяго.

Тъхо мъркащият ягуар се отдалечаваше все повече и повече от Зеления Дом.

— Как мина срещата ви с кралица Всеслава? — попита Яна, докато се оглеждаше в малкото огледалце. — Научихте ли нещо интересно?

— Чували ли сте за Вивисектора? — вместо отговор попита Сантяго. — За него писаха във вестниците.

— Чувала съм, — намръщи нос младата жена и язвително добави: — Докато стояхме в засада, четенето на вестници беше основното ми развлечение.

— Убива жени?

— Момичета. Само новодошли, такива, които никой няма да търси. От това, което прави с жертвите си, може да ти настръхне косата — обезобразява ги до неузнаваемост. За това журналистите са го нарекли Вивисектора.

— Полицията има ли следи?

— Не знам, да се залови психопат е много трудно. Защо се интересувате?

— Любомир е бил влюбен в кралицата, — тихо отговори навът. — Искрено и по детски наивно. Тя е била всичко за него, и се е превърнала в най-големия му враг. Всеслава подозира, че Вестителят и Вивисекторът са едно и също лице.

— Първата любов рядко е щастлива, — отбеляза Яна. — Ако всички неудачници ставаха маниаци, нямаше да останат нормални хора.

— В бъдеще ще обмисля думите ви. — Сантяго намали и сега ягуарът бавно се движеше по пустата улица. — Но в случая с Вестителя има още едно обстоятелство. Както знаете, някои магове, опитвайки се да увеличат силата си, остават девствени цял живот.

— Това помага ли?

— Не особено. Но Любомир не е получил класическо образувание, и е напълно възможно да е решил да не рискува.

— Това косвено потвърждава версията на кралицата. Ненавистта му към нея би могла да обхване всички жени, и тогава… — Яна изруга вулгарно, съвсем неподходящо за дама.

Сантяго се намръщи:

— Възможно е да грешим.

— Това може да се провери.

— По какъв начин?

— Любомир едва ли сам търси жертвите си, — разсъдливо отговори Яна, — той само се забавлява с тях. Някой му доставя момичета.

— Червените Шапки, — предположи Сантяго, — диваците правят всичко, което им каже.

— Не мисля — възрази Яна. — Червените Шапки не са много умни. Те ще ловят жените направо на улицата и ще остават следи. А убиват само приходящи, които дълго време никой не търси и даже невинаги ги разпознават.

— Някой специално подбира жени, — разбра Сантяго и с уважение погледна момичето. — Имате ли предположения, кой може да бъде?

— Конците, — уверено каза Яна. — Жените са техен профил.

Известно време Сантяго обмисляше думите и, а след това се усмихна:

— Познавате ли Птиций?

Да общуваш с разярен нав не е приятно занимание. Когато и без това противните обитатели на Тъмния Двор бяха раздразнени, или не дай боже ядосани, те се превръщаха в крайно неприятни събеседници, и разговорът с тях ставаше непредсказуем. Като правило, всички избягваха навите през това време, но благодарение на генетично наслоената си настойчивост те сами си намираха слушатели.

— Птиций, — този път Сантяго не размахваше управителя във въздуха, а, след като го остави да трепери на масата, започна да се разхожда бавно из кабинета. — Добре ли ви плаща Любомир?

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)