Подземен свят [bg]

— Иви, бягай! — отрони той.

— Не знаеш как да използваш артефакта — изкрещя тя на Старик. — Плащът не е предназначен за теб.

Старик обаче не ѝ обърна внимание. Свирепо озъбен, сключи още по-здраво пръсти около врата на Джейкъб, готов да сложи край на мъките му.

В същия момент, сякаш усетили, че настъпва сетният миг, зловещите насекоми се оттеглиха с помътняло сияние. Иви се възползва от възможността да се стрелне напред с боен вик. Острието ѝ се вдигна и спусна, но с помощта на артефакта Старик отбягна с лекота удара. Все пак залитна и пусна Джейкъб, който се просна върху каменния под, задъхан и обвил врата си с длани.

Попаднала ненадейно в ореола на Плаща, кутията и насекомите, Иви се дезориентира и в следващия момент Старик я стисна за гърлото — същата мъртва хватка, в която допреди малко държеше брат ѝ.

— Още един Фрай, с когото да се нахраня — изкрещя триумфално той. Безумните му очи се впиха в Иви. Докато танцуваха, се чудеше дали е с всичкия си. Сега съмненията ѝ се изпариха. Частица от Старик навярно живееше у него, ала дълбоко погребана. Той самият се намираше на друго, неведомо място.

— Дързостта ти е възхитителна — каза той, впръсквайки я със слюнка. — Но вече си безсилна. Безсмъртен съм като Иисус. Такова е могъществото на Плаща.

— Не богохулствай — успя да отрони тя, но Старик не даде признаци, че я чува.

— Ще започна начисто — продължи да бръщолеви той. — Новият Лондон ще бъде още по-великолепен. Първо ще умреш ти, после кралицата.

Роякът от насекоми закръжи по-настойчиво край нея. Сякаш реагираха на неудържимите чувства, бушуващи у Старик. Или — по-вероятно — бяха неделимо свързани с импулсите, излъчвани от Плаща.

Джейкъб успя да се вдигне на крака, но странните насекоми му попречиха да приближи, излъчвайки страховити мълнии. Сега той насърчаваше сестра си да събере сили и да устои на гибелната хватка на Великия майстор на тамплиерите.

— Никаква стратегия и никаква мощ не може да ме победи! — продължаваше да се пеняви Старик. — Историята е на моя страна. Лондон заслужава бдителен властник, който няма да позволи на хаоса да го завладее.

— Хаос, който ти ще посееш! — извика Джейкъб и се хвърли срещу Старик с надеждата да заблуди насекомите и да му нанесе унищожителен удар.

Беше твърде бавен. Към него се стрелна мълния и го блъсна в стената.

Старик се възползва от замайването му и е почти невероятен изблик на енергия скочи към него и го стисна за врата.

Сега тамплиерът държеше в мъртва хватка и Иви, и Джейкъб. Силата на Плаща сякаш се оттичаше през тъканта и преминаваше през дланите му, сключени като хищнически лапи около вратовете им. Той ги вдигна като трофеи. Сключи пръсти. Те увиснаха безпомощни, неспособни дори да изкрещят от болка.

Иви усети как жизнените ѝ сили се топят. Остана без дъх, с помътени очи и мускули, отказващи да откликнат на немощните сигнали за съпротива, които мозъкът ѝ изпращаше. Старик я стискаше с голи ръце за гърлото, но сякаш го пробиваше с върха на копие.