Подземен свят [bg]

81.

Преди да потеглят, Иви разгледа наличните планове на двореца — източния вход, откъдето щяха да влязат; западното крило, където щеше да се проведе балът, и петте етажа с над седемстотин стаи.

Тя обаче се интересуваше само от една. От Бялата зала. Натам щеше да тръгне при първа възможност. Щеше да влезе, да открадне чертежите, да открие тайника и да намери Плаща.

С Джейкъб се настаниха в каретата на Гладстонови и поеха след върволицата карети, насочили се към двореца. Иви усещаше как във въздуха витае вълнение. Все пак след смъртта на принц Албърт кралицата отбягваше публичните изяви с риск дори да привлече вниманието на сатириците. Тази вечер обаче тя щеше да присъства на бала.

Когато наближиха главния вход, Иви веднага разбра, че появата на кралицата няма да е единственото вълнуващо събитие. Каретата им подмина господин и госпожа Глад стон, които спореха с дворцовите стражари, наконтени с шапки от меча кожа и въоръжени с пушки с байонети. Развихрени, господин и госпожа Гладстон не бяха за подценяване. Кралските гвардейци обаче не им отстъпваха и двата лагера бяха в патово положение. Иви се смъкна в седалката и слава богу, Гладстонови не я забелязаха, заети ту да заплашват, ту да молят гвардейците.

Каретата с близнаците изтрополи по паважа пред главния портал, мина между колоните и влезе в предния двор на двореца. Безупречно облечени лакеи крещяха гневно на кочияшите или отваряха вратите на каляските, та важните персони да слязат и да се изкачат по внушителното стълбище към балната зала и терасата. Увеселението вече се вихреше с пълна сила.

Докато седяха в каретата и чакаха да им дойде редът да се присъединят към висшето общество, Иви и Джейкъб се спогледаха — безмълвно признание за обзелото ги напрежение. Успех! Пази се! Погледите им говореха повече от всякакви думи.

— Ще отида да намеря Плаща — каза тя.

— Както искаш. Аз ще се срещна с Фреди — сви устни Джейкъб.

После вратата на каретата се отвори, озоваха се пред кланящи се лакеи с безучастни лица и се насочиха към стълбите пред входа на двореца, където се виеше върволицата от изискани гости.

Изглеждаха съвсем на място. Джейкъб носеше официален костюм, Иви — копринени пантофки и надиплена сатенена рокля, обточена с дантела. Чувстваше се като пълнена пуйка, готова за коледната вечеря. Е, поне се сливаше с тълпата. С едно изключение — повечето дами носеха огърлици с диаманти, докато на верижка около нейния врат висеше ключът за тайника. Струваше ѝ неистови усилия да се сдобие с него. Не смяташе да го изпуска от поглед.

На няколко крачки от впряга ги застигна вик:

— Това е моята карета!

За щастие никой не обърна внимание на възмутения бъдещ премиер Гладстон.

Джейкъб и Иви се разделиха. Джейкъб тръгна да вземе оръжията от Абърлайн и някак си да предотврати покушението срещу височайшите особи, замислено от Старик, а Иви — да намери Бялата зала. Тя тръгна след множеството, стремейки се да не се набива в очи сред потока от коприна, смокинги, учтиви разговори и клюкарско шушукане. Усмихваше се и кимаше, ако я поздравят, играейки съвършено ролята си на млада дебютантка.