Подземен свят [bg]

А Хенри? Седна зад писалището, отрупано с документите, ръкописите, картите и чертежите, които с Иви бяха разглеждали отново и отново. Скри лице в длани и си спомни детството и годините, когато се наричаше Призрака. Живот, пълен със заблуди, рухнали мечти и неуспехи.

И преди беше обмислял да напусне Братството. Не може да загърбиш вярата си — така си каза тогава.

Да, реши сега. Може.

Придърпа празен лист към себе си и взе перото и мастилницата.

„Скъпа Иви“, написа.

В същия момент чу звук откъм външната врата. Звукът се повтори. Някой чукаше.

Хенри се изправи, пресегна се към острието си и го закопча върху китката си, вървейки към завесата. Босите му крака прекосиха безшумно магазина. Тръсна ръкав да скрие оръжието и надникна през стъклото. Видя фигура и веднага я позна.

Отвори вратата, подаде глава, огледа оживената уайтчапълска улица и се отдръпна, подканвайки госта си да влезе.

— Въоръжен си — отбеляза вместо поздрав Джордж Уестхаус. Опитни очи.

— Притиснали сме тамплиерите в ъгъла. Нали знаеш какво правят плъховете, когато ги притиснеш в ъгъла?

— Нападат магазинери? — предположи Джордж.

Хенри се опита да се усмихне, но усмивките не му бяха стихията и разбира се, мускулите на лицето му отказаха да се подчинят. Той пусна резетата, обърна се и поведе Джордж между отрупаните с вещи етажерки. Щом влязоха в кабинета, отмести писмото настрани и посочи на Джордж стола, където неотдавна бе седяла Иви Фрай.

Джордж остави върху писалището кожената торбичка, която носеше.

— Ще ме информираш ли как вървят нещата в града? — попита.

Хенри му разказа как с помощта на шпионската му мрежа Джейкъб е организирал бандите в Ийст Енд и после е осъществил серия от операции срещу тамплиерите, отслабвайки значително позициите им; как двамата с Иви са открили вероятното скривалище на Плаща; как Иви и Джейкъб в момента са на дворцовия бал и търсят тайника, където е артефактът.

При споменаването на артефакта Джордж повдигна вежди.

Да, помисли си Хенри, още проклети дрънкулки. Още смърт в името на джунджурии.

— Открил си ентусиазиран сътрудник в лицето на Иви Фрай, нали?

— Търсехме райската частица по различни причини — уточни Хенри. — Тя искаше да види силата ѝ. Да стане свидетел на могъществото на Първата цивилизация. Аз вече го бях виждал. Исках да се уверя, че тази сила никога няма да попадне в ръцете на тамплиерите.

— Търсехме… — повтори Джордж.

— Моля?

— Използваш минало време. Защо?

— Защото вярвам на близнаците. Дори Иви да не успее да открие Плаща, Джейкъб със сигурност ще обезвреди Крофърд Старик. И в двата случая райската частица ще остане в безопасност.

— И това е всичко, така ли? — Джордж посочи писмото до Иви. — Няма друго?

Хенри го погледна.

— Да. Друго няма.

Джордж кимна мъдро.

— Добре тогава. Много добре. Защото както ти казваше Итън и както казваше майка ти, асасините се нуждаят от аналитични умове не по-малко, отколкото от воини.