Подземен свят [bg]

Хенри кимна.

— Е, след като разяснихме този въпрос, да преминем на следващия…

Джордж отвори кесията, извади книга с кожена подвързия и я плъзна към Хенри.

— Иви ми писа за нея. Смътно си спомняла, че я е виждала в библиотеката на баща си. Възможно е да съдържа информация за артефакта, който търсите.

Хенри смръщи вежди и Джордж сви рамене.

— Да, знаех за Плаща. Исках просто да чуя всичко от първоизточника. Така де… от още един първоизточник.

Заинтригуван, Хенри придърпа книгата, отвори я и веднага усети как го обзема познато въодушевление. Книгата съдържаше разкази на очевидци — подробности за битки и убийства, за съкровища, изгубвани и намирани през ранните години на английското Братство.

Дали Иви бе попаднала на сведения за Плаща? Нещо, което навремето не ѝ е проговорило, но сега е добило смисъл?

Джордж наблюдаваше Хенри с усмивка.

— Доста порових, докато намеря книгата — каза той. — Надявам се да е полезна. — Изправи се да си върви. — Оставям те да я прочетеш на спокойствие. Справи се чудесно, Хенри. Майка ти и баща ти ще се гордеят с теб. Итън би се гордял.

Хенри заключи след Джордж и се върна при книгата. Знаеха, че Плащът може би обещава вечен живот, а Иви предполагаше, че притежава целебна сила.

Тя обаче бе убедена, че артефактът има и по-могъща, вероятно по-тъмна сила. Любопитството ѝ бе пробудило спомен; споменът я беше довел до тази книга.

Хенри я прелисти бързо, предчувствайки какво ще открие. Най-сетне стигна до разказ за плащ — мъгляво написан, но все пак потвърждаващ факта, че той наистина дарява вечен живот на онзи, който го носи.

Споменаваше се обаче и друго. Обратната страна на монетата — недостатък или може би предимство за някои. Плащът черпеше енергия от всеки, който го докосне.

В заключение пишеше, че за Плаща не се знае нищо друго, а информацията, описана в книгата, може би е слух или измислица. Въпреки това Хенри се замисли за Иви — как влиза в тайника, без да знае каква е истинската сила на Плаща.