Подземен свят [bg]

— Трябва ни план — констатира лаконично Иви.

— Ще отвлека вниманието на охранителите, а ти ще намериш начин да влезеш вътре — каза Хенри.

— Наистина ли? — погледна го тя със смесица от загриженост и изненада, несигурна дали е готов, а после — въображението ли я подвеждаше, или той се изчерви?

— За теб, Иви, съм готов на всичко.

— Е, щом вляза, ще намеря някой, който знае къде държат документите.

— И ще се срещнем по-късно — довърши той и се прокрадна към ръба на покрива.

— Внимавай — прошепна му тя.

Хенри успя да отвлече вниманието на стражите. Шумът разпръсна най-близката група и тя използва възможността да се изкатери по стената и да влезе през прозореца на първия етаж. Намираше се в централния архив, където, ако не се лъжеше, би трябвало да съхраняват чертежите.

Явно се лъжеше. Огледа бързо помещението и не видя нищо. Е, помисли си, време е за план Б. Да открия някого и да го разпитам.

Приближи до вратата и се ослуша. Чу стъпки в коридора и зачака доволна самотния страж да мине край нея. Отвори рязко вратата, нанесе му саблен удар по гърлото, улови го през врата с дясната си ръка и го вкара в кабинета. Затвори вратата и го пусна да се свлече на пода. Борейки се да си поеме дъх, той я погледна втрещен.

— Кълна се, госпожице, не знам къде го откараха — заекна.

Тя го стисна за яката и вдигна юмрук, готова да го сплаши с още един болезнен удар, но се спря. Него?

— Кош са откарали? — попита рязко.

— Мъжът, облечен като вас. Стражите го…

Проклятие. Хенри…

Тя се овладя.

— Къде са откраднатите чертежи?

Той поклати енергично глава.

— Не знам нищо.

Иви му повярва и го приспа със светкавичен удар с ръкавицата. Сега трябваше да вземе решение. Да продължи ли да търси чертежите? Или да спаси Хенри?

Всъщност нямаше дилема.