![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
— Алекс, тревожиш ли се, че можем да го предизвикаме да навлезе в състояние на ярост? — попита Джоунс, когато ягуарът спря пред голямата къща.
На алеята нямаше никакво осветление, така че нямаше да можем да видим лицето на Джефри Шейфър през следващите няколко секунди. Не можех да определя дали е влязъл в къщата.
— Той вече е в състояние на ярост. Загубил е работата си, жена си, децата, играта, заради която живее. Най-лошото — ограничена е свободата му да ходи, където поиска. Шейфър мрази да му налагат ограничения, мрази да се чувства в капан. Не може да понесе мисълта да загуби.
— Значи мислиш, че ще направи нещо прибързано?
— Не прибързано. Той е прекалено умен. Но ще предприеме нещо. Ще направи следващия си ход. Така се играе играта.
— И тогава отново ще го вбесим?
— Да, точно така.
Късно същата вечер, докато карах към къщи, реших да спра в „Сейнт Антъни“. Църквата е необикновена в наши дни заради това, че е отворена и нощем. Монсиньор Джон Келихър смята, че така трябва, и е готов да се примири с вандализма и дребните кражби. Все пак хората от квартала наглеждат църквата и я пазят.
Когато влязох в осветената от свещи църква, вътре се молеха няколко души. В църквата обикновено има по няколко енориаши. Не е позволено на бездомници да спят вътре, но те влизат и излизат по цяла нощ.
Седнах и се загледах как примигват и трептят познатите червени свещи. Вдишах тежкия мирис на тамян. Взрях се в голямото позлатено разпятие и красивите витражи на прозорците, на които се възхищавам от момче.
Запалих една свещ за Кристин и се помолих някак, някъде тя да е все още жива. Не изглеждаше вероятно. Споменът за нея леко избледняваше и се ядосвах, че става така. Една колона от болка се простираше от стомаха до гърдите ми и ми беше трудно да дишам. Чувствах се така от нощта, когато тя изчезна, преди почти година.
И тогава за пръв път признах пред себе си, че тя си е отишла. Никога вече нямаше да я видя. Мисълта заседна като счупено стъкло в гърлото ми. Сълзите напълниха очите ми.
— Обичам те — прошепнах аз. — Обичам те, ужасно ми липсваш.
Казах още няколко молитви и най-после станах от дългата дървена пейка, после мълчаливо се отправих към вратите. Не видях жената, която се бе свила в една от страничните пътеки. Тя ме стресна с внезапното си движение.
Познах я — от кухнята за бездомни. Казваше се Магнолия. Само това знаех за нея, странното й първо име, може би и то бе измислено. Тя ме извика на висок глас: — Хей, Фъстъчения човек, сега знаеш какво ни е на нас.
106.
С помощта на Джоунс и Санди Грийнбърг от Интерпол другите трима конници бяха поставени под наблюдение. Бяхме хвърлили голяма мрежа и ако успеехме, щяхме да хванем добър улов.
Службата за сигурност внимателно следеше и контролираше огромния потенциален скандал в Англия. Ако четирима английски агенти се окажеха убийци, разиграващи странна игра, последиците за разузнавателната общност щяха да бъдат катастрофални.
Шейфър примерно отиде в посолството в сряда и четвъртък. Пристигаше малко преди девет и си тръгваше точно в пет. Щом влезеше вътре, стоеше изолиран от всички погледи в малкия си кабинет и не дръзваше да излезе дори за обяд. Прекарваше часове в „Америка Онлайн“, което ние следяхме.
И двата дни той бе облечен в сив панталон и син блейзър. Дрехите му бяха необичайно измачкани и неугледни. Гъстата му руса коса бе сресана назад. Изглеждаше мръсна и мазна и силните ветрове във Вашингтон не успяваха да я развеят. Шейфър изглеждаше блед, нервен и неспокоен.
Щеше ли да рухне?
След вечеря в петък вечер с Нана седнахме зад къщата. Прекарвахме повече време заедно, отколкото ни се бе случвало от години. Знаех, че тя се тревожи за мен, и й позволявах да помага колкото си иска. Заради двама ни.
Джени и Деймън миеха чиниите вътре и успяваха да не се драчат прекалено. Деймън миеше, а Джени изсушаваше. Касетофонът на Деймън свиреше прекрасната музика към филма „Възлюбена“.
— Повечето семейства в наши дни имат миялня и сушилня — каза Нана, като отпи от чая си. — В Америка премахнаха робството, Алекс. Случайно да си чул това?
— И ние си имаме миялня и сушилня. Доколкото чувам, са в отлично състояние. Малко поддръжка, никакви разходи. Най-добрите.