Изпепеляване [bg]

Корт не му обърна внимание и инструктира медика да заснеме нараняванията на Патриша и издълбания надпис върху челото й като веществени доказателства. Лоусън се качи в задната част на линейката, за да помогне при качването на носилката.

— Оставете хората да си вършат работата — призова Тери и дръпна репортера назад.

— Не му ли стига стореното? — отвърна репортерът. — Шестнайсет трупа, а сега нападна Патриша. — Той сниши глас. — Знаете ли дали е била изнасилена преди побоя?

— Шефът ми е бил прав — подхвърли Тери някак между другото. — Вие, момчета, не сте нищо друго, освен кръвожадни пиявици на два крака. Защо не отидеш да интервюираш Ан Райе? — Тя погледна към имението на известната писателка на съседната улица. — Още свети, сигурно си е у дома.

— Не спирай да снимаш, Дейвид — каза репортерът на оператора. — Разправяй каквото си искаш, детектив, ще те покажем по новините в единадесет часа.

Тери се ухили към камерата.

— Трябва да ти кажа, Ан, че книгата „Кралицата на прокълнатите“ е сто пъти по-добра от филма. — Когато репортерът се опита отново да се шмугне покрай нея, тя го избута назад. — Хайде, сега. Не ме принуждавай да извикам подкрепление. Те са винаги по-големи и по-лоши от мен.

— Майната ти, полицейска кучко. — Агресивният репортер я блъсна назад и след това зяпна смаян ръката, сграбчила ризата му. — Ей…

— Нейното име е детектив Винсънт. — Корт вдигна репортера във въздуха. — А не полицейска кучка.

Репортерът се гърчеше като риба на сухо.

— Пусни ме! Ще повдигна обвинение! Ще те съдя за нападение!

— В такъв случай ще ти трябват доказателства. — Той замахна с юмрук.

— За Бога, Корт, не! — Тери хвана ръката му и се опита да откопчи репортера.

— Господин Буве, нали? — Най-неочаквано Андре изникна пред двамата мъже. — Познавах майка ви Джули, когато беше младо момиче. Всъщност, за малко да се оженя за нея. — Когато Корт пусна репортера, Андре преметна ръка през раменете на младия мъж. — Единственото нещо, което ме накара да се поколебая, беше онази злополучна афера между нея и двама яки млади моряци от Билокси — той се намръщи. — Или пък бяха трима. Тя беше толкова енергична млада жена.

Репортерът се втрещи.

— Никой не знае за… ама наистина ли са били трима? — Гласът му изписука на последната дума.

— Доколкото си спомням, единият от тях е баща ви, но може би е най-добре да прегледам електронния си бележник. Нали знаеш колко обича майка ти големи мъже в униформи… — Андре го отведе.

Корт понечи да ги последва, но Тери препречи пътя му.

— Остави го на Андре. Трябва да тръгваме.

— Накъде? — Той се обърна отново към почернелия обгорял скелет на дома си. — Към болницата, предполагам. — Корт не знаеше какво да прави.