Изпепеляване [bg]

Той отиде до катедралата „Сейнт Луи“, за да се помоли, а след това мина напряко през Джаксън Скуеър до уличката с исторически сгради, превърнати в луксозни магазинчета за богати туристи. Собствениците бяха проявили здрав разум и бяха инвестирали в централна алармена система, която беше финансово изгодна, но на практика безполезна. Той я изключи от електрическото табло и се зае да пренася тихо седемте тежки торби от микробуса към стълбището. Направи четири курса до най-горния етаж, който се простираше по цялата дължина на магазините и започна да гради своя шедьовър.

Последните елементи, които извади от чантата, бяха две красиви златни обеци, халки, гравирани с цветя, всяка с мъничък диамант в тичинката. Той ги взе в дланта си и ги обърна към слабата светлина от прозореца, за да се порадва на блясъка на брилянтите и сиянието на златото.

Какво правиш, глупчо?

— Давам на драго сърце — прошепна той. Вече не се плашеше да чува гласа й, тя беше постоянно с него сега.

Можеше да си спомни и други неща: уханието на люляк, нежния шепот на дългата й тъмна коса, когато полюляваше главата си и се любуваше на отражението си. Тези харесват ли ти?

— Много. — Би и купил сто чифта, ако знаеше. Щеше да я кара да ги сменя на всеки час.

Сладък, висок кикот. Карат ме да се чувствам като селско момиче. Ще си събуя обувките и ще вляза да мачкам гроздето с боси крака.

— Грозде. — Той стисна златните обеци в шепа. — Грозде от лозата.

Но спомените не бяха само прекрасни. Някои гризяха съзнанието му като гладни плъхове. Разни неща, които бе казал старецът. Неща, които той не знаеше. Няма я. Отишла си е. Върнала се при Гембъл. Да, Корт Гембъл. Тъпата кучка все още е влюбена в него.