Изпепеляване [bg]

Дъглас използва парите, които му даде Патриша Браун за извънредното интервю, за да се премести в друг мотел. Той не можеше да се мери по чистота с „Бит Ийзи Слийп“, пък и се намираше на четвърт миля от най-голямото сметище в града. И миришеше като него.

Но след като Дъглас плати за стаята си, служителят на рецепцията моментално се посвети на кръстословицата в „Трибюн“ и напълно забрави за него.

В стаята нямаше телефон, но дори да имаше, Дъглас не би го използвал. Той извървя четири улици до най-близкия телефонен автомат, за да изпълни обещанието си към Кейтлин.

— Гледахте по телевизията — изписука тя, когато й се обади. — Също като Клавър, и Алекс и Сам, само че наистина!

Самият той беше доста доволен от изпълнението си. Положи големи старания за външния си вид.

— Дано баща ти да не е забелязал, че съм използвал неговите тоалетни принадлежности.

— Не, татко се пльосна веднага на килима в хола. Все пак е по-добре, отколкото да повръща върху тоалетната. — Кейтлин въздъхна. — Сега какво, ще се криеш, докато преминат данданиите, или ще спипаш гадния комисар?

— Госпожа Браун ми обеща още едно интервю, но не успях да се свържа с нея. — Чудно защо. Тя беше обещала да му се обади.

— О, това ме подсети нещо. — Чу се шумолене. — Един човек се обади и каза, че оставил пакет за теб в пощата. Каза, че е важно. — Тя прочете бележката.

— Каза ли името си? — Дъглас се намръщи.

— Не, обаче каза нещо странно. Че бил радостен или нещо такова. Сигурно се занимава с благотворителност.

Кръвта му се смрази.

— Да не е този, който дава на драго сърце?

— Точно той! Да не е някой твой приятел?

— Не, и ако се обади отново, не искам да разговаряш с него. Кажи му, че съм се изнесъл и затвори.

— Добре. Изкарах петица на теста по математика днес.

Той се усмихна.

— Знаех, че ще се справиш.

— Аз не вярвах. — Кейтлин подсмръкна. — Липсваш ми, Дъглас. Нали ще те видя отново?

— Когато всичко свърши и имам по-добро място за живеене, ще ми дойдеш на гости. — Представяше си малко ранчо в Метери, с ограда от колове и може би куче, с което Кейтлин да се гони на двора. — Ще намеря място, където ще се срещаш с други деца на твоята възраст и ще си намериш нови приятели. — Щеше да бъде почти като да си има свое семейство.

— Ще ми се обадиш отново, нали?

— Да. Нали запомни какво ти казах, да не разговаряш с онзи човек.

Дъглас се постарала отиде в пощенския клон, когато беше най-натоварено и взе пакета — без да бие на очи. Оттам хвана автобус до летището, където се насочи към най-близкия гейт.

— Извинете — обърна се той към един от охранителите, обслужващ металния детектор. — Дали е възможно да пусна този пакет през детектора?