Изпепеляване [bg]

— Пийни, детектив. Конякът влияе добре на нервите.

— Не, благодаря. — Тя продължаваше да притиска пръсти до каротидната вена на Луи и следеше дали ударите стават по-стабилни и силни. Погледна към Елизабет. — Добре ли сте, госпожо?

Майката на Корт взе манерката от Андре и отпи разсеяно.

— Ненавиждам коняк. — Тя изгледа с презрение шишето, върна го внимателно на приятеля си и се наведе към съпруга си. — Луи, ако умреш, ще дам на Андре целия ти запас. Чуваш ли ме? До последната бутилка.

Луи изпъшка и отвори очи.

— Не… няма… да го… направиш… ma belle… fille…

Линейката пристигна след няколко минути. Тери помогна на Елизабет да се изправи на крака и я изведе навън.

— Те ще се погрижат за него сега, скъпа — каза й Андре, подпирайки се на бастуна си.

— Той няма да умре, нали? — Тази мисъл изпълни Елизабет с ужас, докато наблюдаваше как екипът полага Луи на носилка и го изнася от ресторанта.

Тери обгърна възрастната жена през кръста, без да знае какво да каже. Затова промълви онова, което чувстваше.

— Луи е упорит като бивол. Няма да се даде без бой. — Усети докосването на нечия ръка, обърна се и видя Корт застанал от другата страна на майка си. И двамата я бяха прегърнали. — Като всички от фамилия Гембъл.

Той кимна бавно.

Прехвърлиха Луи от спешното в интензивното кардиологично отделение на болница „Мърси“, където позволиха само на Елизабет да остане при него. Андре взе кафе за тримата, но Тери не се отдели от Корт нито за миг.

— Той ще се оправи — увери го тя. — Убедена съм.

Лекуващият лекар му направи цялостен преглед и няколко изследвания, преди да дойде при тях в чакалнята.

— Състоянието на баща ви е стабилизирано за момента — каза той, — но се нуждае от спешен байпас.

Докато лекарят обясняваше някой подробности за състоянието на Луи, Корт почувства как Тери измъкна ръката си от неговата. Прииска му се да я улови и да не я изпуска повече никога, но си наложи да се съсредоточи върху това, което му обясняваше лекарят. Тъй като Луи ставаше неспокоен, когато Елизабет не беше край него, докторите щяха да й позволят да остане, докато той се стабилизира достатъчно за животоспасяващата операция.

Корт подписа необходимите документи и видя как Тери напусна чакалнята. Той благодари на лекаря и тръгна след нея. Тя вървеше по коридора и надзърташе в болничните стаи.

— Тери? — Той я настигна. — Какво има?

— Видях някой да ни наблюдава през прозореца. Мъж, струва ми се. — Тя се завъртя. — Изпуснах го. Не беше репортер.

— Откъде знаеш?

— Репортерът не би избягал. Плюс това навън е трийсет градуса, а той беше облечен с палто и костюм. — Тя извади телефона от чантата си. — Ще наредя да изпратят полицейска охрана за баща ти.

В този момент мобилният телефон на Корт позвъни и той прие обаждането, което нанесе втория удар за тази нощ.