Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 163
Перейти на страницу:

Ето го. Полуизлегнат в легло от пръст, с вдигнато към вратата лице, с посърнали и изпълнени с болка очи. Веднага разбра, че умира. Нейният Ансел умираше. Отново си помисли за кучетата, които спяха тук, Пап и Герти, скъпите два санбернара, които бе обичала повече от домашни любимци, които той бе убил и чието място по своя воля беше заел, за… да… за да спаси Ан-Мари и децата.

И тогава разбра. Той имаше нужда да нарани някой друг, за да съживи себе си. За да живее.

Потръпна на лунната светлина, загледана в страдащото същество, в което се бе превърнал мъжът ѝ.

Той я искаше, искаше тя да му се отдаде и тя го знаеше. Чувстваше го.

Ансел издаде беззвучен гърлен стон. Сякаш се изтръгна дълбоко от празния му стомах.

Не можеше да го направи. Ан-Мари заплака, докато затваряше вратите на сайванта. Притисна ги с рамо и го остави там, затворен като труп. Не напълно жив, но още не и мъртъв. Вече бе твърде слаб, за да разбие вратите. Чу само поредния отчаян стон.

Точно прокара първата намотка на веригата през дръжките на вратата, когато чу стъпки по чакъла зад себе си. Ан-Мари замръзна. Представи си как полицаят се връща. Стъпките продължиха и тя се обърна.

Беше старец с оредяла коса. Носеше риза с твърда яка, отворена жилетка и размъкнати рипсени панталони. Съседът отсреща. Същият, който беше извикал полицията, вдовецът г-н Отиш. От този тип съседи, които си палят листата на улицата така, че пушекът да духа в твоя двор. Човек, когото никога не виждаха и не чуваха, освен ако възникнеше проблем, за който той подозираше децата.

— Вашите кучета стават все по-изобретателни в начините си да ме държат буден — каза г-н Отиш.

Присъствието му, като натрапил се призрак в кошмар, я обърка. Кучетата?

Говореше за Ансел. Шума, който вдигаше нощем.

— Ако имате болно животно, трябва да го закарате на ветеринар, за да го излекуват или приспят.

Твърде стъписана беше, за да отговори. Той се приближи, слезе от алеята, стъпи на тревата в задния двор и погледна с презрение към сайванта.

Отвътре се чу хриплив стон.

Лицето на г-н Отиш се сбръчка от отвращение.

— Ще направите нещо за тези псета или още сега ще извикам отново полицията.

— Не! — Страхът се изтръгна от нея преди да успее да го затаи.

Той се усмихна, изненадан от уплахата ѝ и зарадван от усещането за власт, които му даваше тя.

— Какво възнамерявате да направите тогава?

Устата ѝ се отвори, но не можа да измисли какво да отговори.

— Аз ще… Ще се погрижа… Не знам как.

Той погледна към задната веранда, заинтригуван от запалената лампа в кухнята.

— Стопанинът на къщата тук ли е? Бих предпочел да говоря с него.

Тя поклати глава.

От сайванта се чу нов болезнен стон.

— Ами няма да е зле много скоро да предприемете нещо с тези помияри, щото иначе ще го направя аз. Всеки, който е отраснал във ферма, госпожо Барбур, ще ви каже, че кучетата са животни за работа и нямат нужда от глезотии. Много по-добре за тях е да познават жилото на бича, вместо потупването на ръката. Особено пък такава мързелива порода като санбернарите.

Нещо от думите му достигна ума ѝ. Кучетата…

Жилото на бича.

Основната причина да вдигнат онази измишльотина в сайванта с веригата и железния пилон бе, защото Пап и Герти бяха избягали няколко пъти… а веднъж, неотдавна… Герти, любимката и на двамата, доверчивата Герти, се бе върнала вкъщи с пребити крака…

… сякаш някой я беше бил с прът.

И в този миг обикновено свенливата и отстъпчива Ан-Мари Барбур загуби всичкия си страх. Погледна този човек, това гадно малко сбръчкано подобие на човек, и ѝ се стори, че було се надигна от очите ѝ.

— Вие — каза тя. Брадичката ѝ трепереше, но вече не от страх, а от гняв. Вие направихте онова. На Герти. Вие я наранихте

Очите му примигаха за миг, несвикнал да му се опълчват. Вината му веднага пролича.

— Ако съм го направил аз — заяви той, възвърнал самоувереността си, — сигурен съм, че си го е заслужил.

Омразата на Ан-Мари изригна изведнъж. Всичко, което беше таила през тези няколко дни. Заминаването на децата… погребването на мъртвите кучета… тревогата за страдащия ѝ съпруг…

— Тя — просъска Ан-Мари.

— Какво?

— Тя. Герти е тя.

От сайванта долетя поредния треперлив стон.

Нуждата на Ансел. Жаждата му…

Разтреперана отстъпи назад. Уплашена не от него, а от това ново чувство на гняв.

— Искате ли да видите сам? — чу се да казва Ан-Мари.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)