Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Известно ти е колко презирам Екатерина и нейната неморалност и какво мисля за Фридрих, този сатана, който ни отне Силезия и положи всички усилия да ни унищожи. Но твоят брат, император и регент, се възхищава от Фридрих независимо от моето мнение и ме склони да се съглася на тази подялба, която щяла да запази мира и да попречи на Русия и Прусия да станат прекалено силни и следователно опасни за нас.

Но аз последна подписах този несправедлив договор за подялба, и то само защото пруският крал и руската царица вече го бяха подписали и се готвеха да заграбят цяла Полша. Йосиф ми съобщи, че подписът ми го е зарадвал, ала единственото, което мога да заявя по този повод, е:_ аз подписах_. Бяха формулирали в документа фразата «справедлива придобивка» — за успокоение на съвестта им, — но аз зачертах думата «справедлива».

Много съм обезпокоена. Откак започна нещастното ми царуване, въпреки всички бедствия и изпитания справедливо и достойно изпълнявах своя дълг. Това ни спечели уважението на цяла Европа, дори уважението на нашите врагове. Но граденото в продължение на много години рухна само за една година. Нищо не ми е донасяло по-голяма болка от тази загуба на доброто ни име. Признавам с тъга, че заслужихме тази участ. Преструвахме се на честни, а се показахме не по-достойни от прусаците. Оттогава нямам покой.

Как бих искала да се откажа от тази срамна подялба, която компрометира цялото ми владичество. Да бъде бог милостив към мен. Терзае ме моето участие в това печално дело. Тежи върху плещите ми като ужасен кръст и трови и без това нерадостния ми живот. Трябва да превъзмогна това чувство, иначе то ще поражда в мен постоянна меланхолия.